Как да възпитаме децата си да бъдат адаптивни?

В съвременния свят на изобилие от ресурси и възможности почти всички цели са постижими и примерите за това са навсякъде около нас. Да, вярата и действие са в основата на всеки успех, както споделя авторът на бестселърите „Победителят“, „Предприемачът“, „Преговаряй с мен“ – Пламен П. Попов, но какъв е пътя към целта, когато сме и адаптивни? Не е ли безценен подарък от родителя ако успее да предаде на детето си умението за адаптиране в динамична среда? Как можем да предадем тези уроци на практика?

Всеки от нас още в най-ранна детска възраст е бил в ситуацията на дилема дали да се откаже или да продължи по пътя към мечтаната цел, въпреки че не вижда пътя? Навярно не е имало кой да ни даде пример, да ни обясни за разликата между мечта и цел. Навярно не е било необходимо. Но за всеки, които смята че адаптивността е ценно качество в днешно време, ще споделим няколко насоки:

- показваме различни картинки на личица и се обяснява кое личице какво чувство изразява и какво го е предизвикало;

- проявяваме интерес към емоциите на детето и му даваме възможност да ги изрази с думи, да ги изрази върху любимата играчка или да ги нарисува;

- разрешаваме да покаже емоциите си,

- приемаме емоциите му, а не ги отричаме;

- обясняваме по какъв начин действията и емоциите ни повлияват на другите около нас;

- споделяме емоциите си с децата и казваме как сме успели да се справим с тях;

- говорим с децата за атмосферата на различните места. Намират ли разлика в емоциите, които изпитват на различните места, които посещават? А дали се чувстват различно на слънце и под дъжда?

- играем игри за емоционална интелигентност са най-бързия и лесен начин, защото децата учат най-добре докато се забавляват. На книжния пазар има карти за емоционална интелигентност, на които са показани различни ситуации на героите и има възможност за различно развитие на всяка от тях. Тези игри развиват емпатията, защото децата влизат в ролята на героя, разбират неговите нужди, проблеми и му предлагат различни решения.

1. Аз „мързеливият родител“ - в смисъла на здравата доза егоизъм, в която детето има свобода да сгреши, да експериментира, да се научи от опит на нещата, които са по силите му за съответната възраст. Мързеливият родител е „навигатор“, а не „пилот“ на живота на детето си. Той споделя с детето, че и самият той е бил в същите ситуации, имал е същите тревоги.

2. Най-добрият учител и безценен дар е личният опит. Както знаете мускулният тонус се повишава с повече натоварвания, по същият начин и адаптивността като качество се повишава с повече практика. В ежедневието на децата практиката е да се сблъскват с повече ситуации и сами да намират решение. Когато родителите не се намесват, не дават решения дори и децата да се нуждаят, те се учат, опознават себе си, какво им харесва и както не.

Детето да е разбира своите силни и слаби страни от собствените успехи и неуспехи в ежедневните предизвикателства. Така ще разберат собствената си природа, сами ще виждат възможностите и ще избират правилните за тях, ще имат характер и адаптивност да преминат през трудностите.

1. Нищо на готово – Детето няма нужда от родител - най-добър приятел, осигуряващ всяко желание, а от здрава личност, която го възпитава сам да постига нещата, които иска чрез упоритост и дисциплина, борбеност, виждайки добър, любящ личен пример. Естествено е, че искаме най-доброто за децата си, да им осигурим хубав живот и да ги предпазим, но всеки път, когато правим нещо вместо тях им показваме пример за бягство от отговорност, ние крадем тяхната удоволетвореност от самостоятелно постигнатия успех, самоувереността и силата, които идват при всяка спечелена битка и предизвикателство.

2. Личните истории, истинските примери, дори приказните истории за детето са безценни по пътя на живота му, в който той самият всеки ден подобрява себе си и се превръща в своя собствен герой. А в детските очи мама и татко са първите герои, ето защо винаги е подходящ момент децата да видят или чуят личните истории на мама и татко, да знаят, че те невинаги са се справяли и каква е цената на постигнатите цели. Нека си признаем, че сме се проваляли и да кажем на децата каква поука сме си извлекли. Нека споделим чувствата си от победите си над самите себе си.

В заключение на темата споделям мнението на психолозите - адаптивните деца в бъдеще се развиват като добри мениджъри, лидери, допринасящи към екипната работа, а най – важното е, че могат да развиват устойчива психика и лична удоволетвореност в живота си.

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.