Колко пари са необходими на българина, за да преживява

На пресконференция на КНСБ за последното тримесечие, са представени данни за потребителските цени и издръжката на живот в България. От там става ясно, че за нормалното преживяване на едно четиричленно домакинство са нужни 2508 лв. месечно или 627 лв. на месец за едно лице от това домакинство. Тази сума включва издръжка за най-основните нужди като храна, транспорт, разходи по къща/кола, здравеопазване и образование. Данните показват също, че към момента 27,5% от българите живеят с доход, по-малък от линията на бедност, който е 363лв. Това са близо 2млн. души на територията на цялата страна. В сравнение с второто тримесечие на годината, когато този процент е 28,5%, предимно заради обстоятелствата и последиците от вируса, сега се наблюдава спад с 1% в тази група.

Най-голям процент от населението винаги са заемали хората, чиито доходи са между линията на бедност и издръжката на живота. Към декември 2019 г. тази група заема 43,4% от населението, рязко спада на 38,5% през юни 2020г. На този етап в същата графа спадат около 2 млн. и 900 хил. души или 40,1%. Това са хората, които получават средно между 363 лв. и 627 лв. месечно на лице от домакинство. И въпреки, че не може да се сравнява с миналата година, отчитаме някакъв, дори и минимален ръст от близо 2% за няколко месеца през 2020 г.

Минимален спад и почти без никаква промяна се наблюдава при домакинствата с доходи над издръжката на живота. Спрямо декември миналата година, когато са 32% от жителите, през второто тримесечие на тази година има увеличение с едва 1%, а към момента са 32,4% от домакинствата с доходи над 627 лв., необходими за храна, транспорт и други битови нужди.

Има една поговорка, която гласи ‘’Човек може с 2 и 200’’. Това произлиза от естествената ни природа да се адаптираме към бързо променящите се обстоятелства, било то климатични, социални или финансови. Специално в България, тази фраза има приложение сред немалка част от населението. Всеизвестен факт е, че от десетилетия държавата ни заема най-ниски позиции, що се отнася до социални и икономически фактори. От друга страна, стандартът в големите градове изглежда да е по-висок от това, което средностатистическия българин би могъл да си позволи.

А тази година бяхме изправени пред още едно голямо предизвикателство. Коронавирусът удари първо здравословно, но после и икономически и финансово. Много от доходите на хората в световен мащаб са засегнати от затварянето на фирми, предприятия и цели браншове. В българия голям процент от трудоспособните и наети лица спадат именно към най-засегнатите сектори хотелиерство и ресторантьорство. През последните десетилетия страната ни се превърна в туристическа дестинация, поради възможността да се използват два основни сезона-зима и лято. Морските и зимни курорти се развиваха с бързи темпове и на свой ред предоставяха работни места. През тази година, обаче, поради последиците от вируса, много от работната ръка драстично се редуцира и гражданите се изправят пред преориентиране на сфера, смяна на професия, а в най-общия случай - безработица.

Европейският парламент поръчва да бъде направено проучване сред близо 25 000 граждани от всички държави-членки, за това доколко са засегнати техните доходи, вследствие кризата от COVID до момента на проучването и доколко смятат, че това ще се случи в близкото бъдеще. По тези показатели страната ни се нарежда на пето място след Кипър, Гърция, Испания и Румъния, всички от които са големи туристически дестинации.

В Кипър 57% от хората вече са със засегнати доходи поради затварянето на хотели и ресторанти. Отменените полети и екскурзии оставят повече от половината население и работна ръка без нормални доходи.

Почти същата е ситуацията и с останалите четири страни, включително България, където дори само с 2% по-малко от Кипър, 55% от българите са със засегнат бюджет, а 25% смятат, че това ще се случи скоро.