Превенция във възпитанието на млади предприемачи

„Роди се едно дете и започват да го възпитават. Докато го възпитават, ще изопачат характера му. Не правете опит да възпитавате човека. Оставете го да се прояви такъв, какъвто е създаден. Ако го направите такъв, какъвто го искате, само вие ще бъдете доволни от него.”

Петър Дънов

Удобни са тези слова в днешното забързано и натоварено ежедневие на нас възрастните…роди се, гледаш го няколко месеца и го оставяме на детегледачка…започва да ходи на детска, прибира се вкъщи – дадем му „свобода“ за игри на воля най-често на телефона или таблета…купуваме нови и нови играчки, и ги трупаме самотни едни върху други…о, разбирам те прекрасно, върнал си се след уморителен ден и се надяваш у дома да починеш поне за малко…а детето иска своето – иска любов, внимание, иска забавления, защото му е скучно да играе само…

А къде ли е ключа в превенцията? Къде е ключът за справянето със скуката и бързото удовлетворяване на желанията…?

Представям ви една гледна точка от личен опит, в която може да намерите нещичко приложимо и според вашите ценности и мироглед.

Младият предприемач е отворен към света и общува с лекота, защото родителите му:

Когато говорят с него, установяват контакт очи в очи;

Обръщат се към него с името му;

Говорят кратко и ясно:

Вместо "Не тичай, ще се спънеш и ще паднеш", опитайте с "Вкъщи ходим, навън тичаме."

Много деца се дразнят и не приемат да бъдат командвани. Вместо "Аз искам да подредиш..." използвайте "Би ли подредил...", което е начин за намиране на компромис, а не разпореждане;

Обясняват търпеливо както биха обяснявали на съседското дете;

Отправят неустоими предложения към детето си и НЕ използват фрази като "Обличай се бързо, закъсняваме!", защото осъзнават, че този подход поражда съпротива и реакцията:"Ще правя каквото си искам.";

Са позитивни;

Говорят с децата си така, както искате те да говорят с вас;

Изискват от тях да бъдат любезни. Дори двегодишното може да се научи да казва "моля". Добрите обноски са задължителни;

Говорят с химикал и хартия;

Оставят забавна бележка или картинка. Описват и рисуват молбата си като комикс, за да го накарат да се усмихне, да се събува където е мястото, да не прекъсва разговор, да се храни на масата…. След това гледайте как това, което искате, ще се случи;

Говорят тихо и спокойно:

Колкото по-силно крещи то, толкова по-меко му говорят. Нека детето "изпусне парата", докато от време на време подхвърляте:"Разбирам" или "Мога ли да помогна?" Понякога гневното избухване има нужда от грижовен слушател.

Преди да кажете каквото и да било, успокойте детето, възстановете емоционалното му равновесие. В състояние на емоционален срив то нищо не възприема;

Очертават границите и дават привлекателни алтернативи:

"Не може да отидеш сам в парка, но може да си играеш в двора."

Младият предприемач е отговорен, защото родители му:

Дават шанс на детето да се запознава с всички страни на живота и ежедневието – свързани с почистването на дома, сгъване на дрехи, оправяне на леглото, подреждане на масата, сервиране и отсервиране на чинии и прибори (без ножове и други остри предмети), хранене и разхождане на домашен любимец, събиране на боклуци от дома, подреждане на покупки, забърсване на прах;

Стимулират го да участва в различни игри на открито, със състезателен характер, brain games, творчески игри, приключенски и откривателски игри;

Поддържат любопитството му към света на растенията и животните, към света на небесните тела, към древността, към фокусите, към света на чуждите култури, към света на музиката, спорта…новите и нестандартни изживявания;

Не се карат за забравена или загубена вещ, а му позволяват да я „спечели“ със своите ръчички и упоритост отново;

Проявяват желание и интерес към неговите хобита и цели.

Младият предприемач знае какво иска, защото родителите му:

Не го спират да има това, което иска – като му показват как може да го постигне

Пример – иска да има нова играчка (която е подобна на други, с които не играе), може да направи картички, да ги продаде и да си я купи…и резултатът е изненадващ – в процеса на работа към целта, стигайки до края детето вече е осъзнало истинските си желания и вече има свободата и креативността да иска друго, от което ще е по-доволно;

Позволяват на детето да направи избор

"Коя блуза искаш да облечеш - червената или синята?";

Позволяват на детето да опитва и да греши.

Много ще са моментите, в които търпението ви се е изчерпало, ще се чувствате виновни, ще има много моменти, в които работата ви ще се удвоява, но не забравяйте главната идея! След 20 години когато се обърнете назад, ще бъдете благодарни за всеки един момент, който е допринесъл за превръщането на вашето дете в силен и качествен човек.