Зареждане...

Животът е движение и движението е живот

Животът е движение и движението е живот

Животът е движение и движението е живот

 

 Движението, на практика е животът, защото между раждането и смъртта има безброй малки стъпки, които наричаме живот. Виталността има различни аспекти, които ми се ще разгледам в настоящата тема.

 Много хора се оплакват, че животът им е празен, скучен, тежък, безсмислен, … А как да се запълни празнотата, как скуката да се замести с вълнуващи преживявания, как да отместим тежестта, как битието де придобие смисъл? Запълни, замести, отмести, придобие – все глаголи. Глаголите отразяват движение. Движението е в основата на виталността, промяната, развитието, адаптацията. Липсата му поражда проблеми, тоталната липса – смърт.

 Около нас кипи от потенциали, но за да се изпълнят е нужно движение. Както гласеше една мисъл „И най-дългото пътуване започва с една малка крачка”(Лао Дзъ), а моята преподавателка по психотерапия казваше: „Който има потребност, той се движи”. 

Когато в нас се породи нужда, тя генерира енергия, която трябва да се превърне в движение, за да достигнем до удовлетворение на нуждата.

 Съвременните хора са масово обездвижени –  и в пряк и в преносен смисъл. Седим и пазаруваме, седим и се срещаме и запознаваме с хора, които седят другаде, седим и си плащаме сметките, седим и си поръчваме храна, седим и изпращаме подаръци, цветя, седим и някакъв модерен тренажор стимулира мускулатурата ни, … Вече не е нужно да търсим, защото има търсачки, не е нужно да ходим на кино, защото можем да си свалим филм на компютъра, не е нужно да посещаваме концерти, защото има съраунд, не е нужно да се обадим на близък или приятел, за да го чуем как е, защото можем да прочетем статуса му, не е нужно и да отидем на гости на някой, защото има скайп/днес като бонус има и карантина/,  не е нужно да се разходим сред природата, защото тя ще влезе в дома ни под формата на омекотител за дрехи или ароматизатор… А кога ще се срещнем?! Кога ще нахраним сетивата си с реалност, преди да атрофират!? Кога ще се движим? Една голяма опасност в настоящата ни ситуация, например е сетивната депривация, за която много малко се говори. Какво ще ни струва, ако сетивата ни останат без стимулация – очите имат нужда от очи, в които да се вгледат, природна картина, която да ги изпълни и успокои, кожата има нужда от ласка. Важно е да спазваме предпазните мерки, но и да сме осъзнати, че е добре да търсим начини да компенсираме дефицитите си. Мозъкът ни се нуждае от разнообразие, буквално се храни от него. 

Именно движение е необходимо, за да поддържаме баланс и да се приспособим успешно към „новото нормално“. Истинско движение, а не илюзия за движение, обаче – елктронните игри не стимулират изграждане на нови невронни вериги, научно е доказано.

Всички изобретения са средства за постигането на определени цели. Проблемът на съвременното общество е, че превръща средствата в цели – искам да имам кола, а не средство за предвижване; искам да имам къща, а не дом, … Колата не върши работа, ако не зная къде да ида, къщата е просто кутия от тухли, ако не се насели с атмосфера и уют. Прекрасно е да имам луксозен телефон, но има ли на кого да се обадя и какво да споделя? Придобиването на средства не създава щастие! 

Толкова сме се отдалечили от истинските цели и стойности в живота… и се чудим защо обществото ни е все по-болно. Говорим за движение на капитали, информация, стоки и все по-малко движещи се хора. Прекрасно е, че мога да спестя време като платя сметките си през интернет, но какво правя с това време, за какво го използвам?!

Ако продължаваме така фантастичните филми, в които машините превземат човечеството ще се окажат реалност, не защото са по-силни, обаче, а защото хората сами се превръщат в роби на техниката.

Време е да се събудим, да се раздвижим, да се срещнем, да си спомним вкуса на живота, да нахраним сетивата си, да развием потенциала си.

 „Човекът е човек, когато е на път!” – Пеньо Пенев

Движението, обаче е и да стоя, да се отпускам, да спя, да отстъпя назад, да остана на едно място. Отново глаголи, отново движение. Да, звучи парадоксално, но истинското движение е процесът на преминаване от пасивност към активност, спрямо нуждите на ситуацията, а не пребиваването само в динамиката. Съвременната болест, до скоро бе „бърнаута“, а това състояние е именно да се намираме в постоянно действие и активност, без фаза на отпускане и оттегляне. И лечението под формата на болест също не закъсня – карантина, изолация, забавяне на динамиката. Принудително, както често се случва, когато доброволно не сме потърсили хармонията в живота си. Спираме ли, понякога, за малко – преди да продължим? Спираме ли да помислим, как да продължим? Има ли място за пауза в живота ни, или всичко стана един непрестанен микс, в който  началото и краят се сливат, преливат и всичко минава от едно в друго/прилича на част от съвременната музика/? 

 Ако между вдишване и издишване няма пауза, резултатъ т ще е  хипервентилиране  - ако искате опитайте, за да го усетите физически. Нали сме материални същества, имаме нужда да усетим с материалните си сетива – опитайте. Ще ви се завие свят, ще загубите ориентация, ще се объркате!

Без пауза музиката не може да съществува – каза ми го мой близък преди години, вярвам му! Без пауза няма осъзнаване – асимилирането се нуждае от време.Без пауза действието може да е погрешно – когато не си даваме време да планираме.Без пауза може да подминем целта, към която сме се стремили – тичайки, изгубваме фокус.Без пауза няма да забележим какво се случва, как се случва, без пауза може да не видим, че сме открили търсеното, без пауза може да не осъзнаем, че сме се отклонили, или изгубили … 

Напоследък хората повтарят все повече, че не им стига времето – 24 часа не стигат, 7 дни не стигат, 365 дни не стигат, … Някак, ми се набиват думите „не стигат“. Понятието „достатъчно“ е на изчезване – винаги може още, може по-добре, може повече, …  Да, може! Със сигурност може, но понякога е добре, просто да е достатъчно!

 

В този смисъл, движението е живот наистина -  движението, което ни балансира, което следва природата, в която има активност и пасивност, ден и нощ, изгрев и залез. За да сме здрави е необходимо да сме ритмични, циклични и да знаем кога да сеем и кога да жънем, кога да сме тихи, и кога да изразим на глас волята си, къде е мястото на динамиката и къде на паузата! Как ще се запитат хората, как да постигнем равновесието?! С наблюдение, осъзнатост и търсене на странична гледна точка. Все глаголи, защото движението е живот! 

     

Ирина Кирякова

 

За автора

Психотерапевт от 17 години, с множество специализации и обучения, уверена в избора си на професия до ден днешен. Семейна от 23 години – обича много мъжа си и сина си и се гордее с тях. Автор на книгата „Любовта намира начин – психотерапия на ежедневието“ . Благодарна за корените и, които и носят богатство и обич все повече. 

 

виж всички публикации

Български предприемач препоръчва