.png)
Концепцията за „бизнес клуб“ може да бъде проследена до неформалните събирания в ранните търговски общества. Един от първите организирани клубове с бизнес насоченост, известен в историята, е Honourable Society of Lincoln's Inn в Лондон, който започва да се формира през XIV век. Въпреки че първоначално е създаден като професионална асоциация за адвокати, той също така служи като мрежа за изграждане на бизнес отношения между своите членове.
В по-модерен смисъл, Lloyd's Coffee House, основана в Лондон в края на XVII век (около 1688 г.), често се смята за един от първите бизнес клубове. Тя се превръща в център за търговци, корабособственици и застрахователи, като впоследствие еволюира в Lloyd's of London — световноизвестния застрахователен пазар.
По-формализиран клуб, насочен специално към бизнес професионалисти в по-широк аспект, е Rotary Club, основан през 1905 г. в Чикаго. Той често се откроява като един от първите клубове за услуги с бизнес насоченост, чиято цел е създаването на мрежи, професионален обмен и подпомагане на обществото чрез филантропия.
В хода на моята кариера съм членувал в различни организации и съм създавал такива. През призмата на собствения си опит бих искал да споделя защо бизнес клубовете често не функционират така, както е планирано — или поне не за всички свои членове. Причината за този анализ е инициативата на „Списание Български предприемач” да усъвършенства и мащабира своята система за реализиране на т. нар. „Ефективен брандинг” — позициониране на силните страни на брандовете чрез генериране и реализация на реални бизнес проекти за участниците в екосистемата.
„В България стандартът на живот е добър - всички ядат мусака. Имат и месо, имат и картофи.” На този комуникационен принцип някои бизнес клубове пропагандират своята стойност. Използвам думата „пропагандират”, защото това не е нито брандинг послание, нито маркетинг или рекламен слоган. Това е чиста форма на пропаганда — изкривяване на реалността с цел насочване на фокуса на масата или определена целева група към определен сегмент на истината. Например: „Членовете на нашата бизнес организация са реализирали оборот от 100 000 000 лева чрез сделки.” Това е пропаганда, също като мусаката. Защо? Защото 20% от българите са добре финансово и се хранят с кайма, което е метафора за висок стандарт на живот, а останалите 80% се задоволяват само с картофи. Статистически обаче, българското общество има добър среден стандарт на живот, защото в менюто на средностатистическия българин присъства и месо, и картоф. Но това не е истина. Това е изкривена истина.
Същата е ситуацията и с обявените милиони оборот. Определени бизнес собственици могат да реализират значителни печалби, но съществуват и много такива, които постигат минимални или никакви резултати. Така бизнес организацията пропагандира идеята и използва тези милиони, за да привлича нови членове, представяйки изкривена истина, която деформира реалността. Тази практика може да се сравни с работата на пластичен хирург, който чрез множество интервенции по лицето на една не толкова провлекателна жена, прави така, че тя да изглежда много добре. Пропагандата ще работи, докато не се родят децата, които ще носят истинските и черти, или ако не се стигне до такава крайност, до момента, в който не свали екстеншъните, миглите и грима.
През 80-те и 90-те години глобализацията промени начина, по който бизнесът функционира. Създаването на глобални пазари доведе до повишена конкуренция, което направи достъпа до качествени контакти и мрежи ключов фактор за успех. Вместо да бъдат органично изградени, тези мрежи започнаха да се монетизират като актив, който може да се купува, продава или наема. По този начин започнахме да наблюдаваме явлението - комерсиализация на мрежите. Следвайки логиката на историческия пример, както и този на личния опит, решихме да направим някои подобрения като започнем от това да НЕ създаваме поредния „бизнес клуб” или „бизнес организация”, а организация в полза на бизнеса.
Много съвременни бизнес клубове се опитват да имитират по-значимите в световен мащаб като Soho House или The Ivy Club, с претенции за достъп до физическо пространство, но и възможността да се свързвате с влиятелни хора. Членският внос често е висок (например над 1000 или 2000 евро годишно), като основното обещание не са резултатите, а контактите, които могат да се създадат в клуба. Членството се пропагандира като инвестиция, която ще се изплати под формата на потенциални бизнес възможности, сделки или достъп до специализирана информация, които могат да се получат в следствие на новите контакти.
Разбира се, не всички членове получават стойността, която очакват, защото мрежата не винаги гарантира директни бизнес резултати. Също така не се споменава, че никой от клуба не работи активно по създаването на тези сделки и всичко зависи от члена, който плаща услуга, която трябва сам да разработи. Ето някои основни пропуски на подобни организации и нашите решения за тях:
„Нетуъркинг” събития с платен достъп
Много „бизнес клубове” организират множество и различни платени събития с обещанието, че участниците ще имат възможност да създадат полезни контакти. Например:
Web Summit (Лисабон): Едно от най-големите технологични събития в света с билети, които варират от 800 до 5000 евро. Освен лекциите, акцентът е върху нетуъркинга.
TED Talks и TEDx: Въпреки че са ориентирани към идеи и вдъхновение, събитията често привличат хора, които искат да разширят своите професионални кръгове.
Пазарна логика: Участниците плащат не само за съдържанието, но и за възможността да се срещнат с лидери в индустрията или потенциални партньори.
Критика: Доста събития създават повече видимост за организаторите, отколкото реални възможности за участниците. Също така нямат система за генериране на бизнес проекти, дори не подреждат на гостите по масите по бизнес логика, докато продават голям брой билети/куверти и повечето посетители не успяват да извлекат ползи за бизнеса си от събитието.
Нашето решение: Събитията са подредени в годината в хронологична последователност като се провеждат с обучителен характер. Гостите се подреждат по бизнес логика спрямо тяхната дейност и представянето на всеки участник не е хаотично, а целенасочено спрямо присъстващите и темата на събитието.
Цел: Детайлно опознаване на всеки член от екосистемата, разработване на подходящи бизнес проекти, обединяващи участниците в срещата и екосистемата (защото някой може да отсъства в даден момент).
Платформи за дигитални мрежи
С появата на онлайн платформите за нетуъркинг като LinkedIn, възможността да се свързвате с хора по целия свят се превърна в платена услуга.
Premium акаунти в LinkedIn: Тези акаунти предлагат възможности като директен достъп до ръководители, анализи на профили и по-широки мрежови възможности.
Пример за монетизация: Компаниите също плащат, за да популяризират своята мрежа чрез LinkedIn Ads.
Пазарна логика: Вместо да се изгражда мрежа по органичен път, бизнесът предпочита да инвестира в бърз достъп до хора, които могат да помогнат за сключването на сделки или намирането на таланти.
Критика: Контактите са налични, но това не гарантира истинска ангажираност или възможност за сътрудничество.
Нашето решение: За разлика от масовата пропаганда, при която липсва сегментация на целевата аудитория, в брандинга, който сме създали, насочваме усилия към ясно определена таргет група. Вместо да оставяме участниците сами да търсят и предлагат решения, ние създаваме конкретни послания и предложения, предназначени именно за тях. По този начин спестяваме време и усилия на членовете на екосистемата “Списание Български предприемач”, избягваме излишни опознавателни срещи и елиминираме едно сериозно финансово перо - рекламния бюджет.
Цел: Оптимизиране на основните ресурси - време, пари и постигане на конкретни търсени резултати.
Ако разгледаме контактните мрежи в контекста на пазарната логика, можем да ги възприемем като капитал с потенциална икономическа стойност. Известен процент от хората ги възприемат като еквивалент на реални възможности, което мотивира организаторите да монетизират своята дейност. Разликата между очакванията и реалността обаче се крие в това, че контактните мрежи могат да имат икономическа стойност само при определени условия.
Пазарният принцип следва логиката, че когато има търсене, се появява и предлагане. Това е естествен процес на оптимизация и регулиране, но както във всяка друга сфера, и тук съществува риск от спекулации. Идеята, че успехът е свързан с „това кого познаваш, а не какво знаеш," допълнително улеснява монетизацията на контактите.
Контактните мрежи, платените бизнес клубове и събития, които се появиха вследствие на динамичните социални и икономически промени през последните десетилетия, предлагат определени възможности. Но често и с основание биват критикувани за приоритизиране на финансовата инвестиция поред качеството на контактите или програмата за експлоатацията на тези контакти. В дългосрочен план истинската стойност за участниците зависи от прозрачността, ангажираността и наличието на система за взаимна полза в тези организации.
Ние, в „Списание Български Предприемач”, наблюдаваме повечето бизнес структури в България повече от десет години. Тези организации, които претендират да бъдат бизнес клубове, често не отговарят на нуждите на бизнеса. В настоящата статия се спирам само на световно утвърдени примери, които заслужават внимание.
Нашата логика при създаването на екосистема, работеща за бизнеса не следва модела на организации, които се финансират чрез членски внос или кувери за събития. Вместо това ние адресираме реалната нужда за бизнеса: достъп до B2B контакти, които са предварително селектирани, подготвени и мотивирани за съвместна работа.
С други думи, задача ни е да обсъдим с вас потенциалните бизнес възможности и да намерим, от портфолиото на нашата екосистема, подходящите партньори, които са проверени и имат сходни интереси и нужди. Резултатът е приходи за всички участници в проекта и позициониране пред правилната аудитория, с която те биха могли да продължат да работят в бъдеще. Именно това е същността на нашия термин „ефективен брандинг”.
Защото „Маркетингът не е само да казвате на света, че сте добри в нещо, а да изградите доверие чрез автентичност и постоянство.“ „Списание Български Предприемач” е тук, за да се погрижим за вас и вашата автентичност, докато печелите.
Comments