top of page

Българското частно образование с Юлия Аткова


Здравейте! Много се радвам, че днес ще направим това интервю. Ще си говорим за българско и частно образование. Както знаем, образованието е един от основните стълбове за развитие на обществото, поради което и трябва да му се обръща сериозно и приоритетно внимание.

Ще оставя Юлия Аткова да се представи сама.



Благодаря Ви за това интервю! Казвам се Юлия Аткова и повече от 40 години имам опит в българското образование – 16 години като учител и 25 години като собственик и директор на Quest. Това е ясла, детска градина и училище от първи до седми клас. Омъжена съм, имам две деца, шест внука и се наслаждавам на работата си, както и на пълна къща с деца - и в пряк, и в преносен смисъл.


Казвате, че сте била учител. Какво сте преподавали 16 години и къде?

Първото ми образование е предучилищна педагогика. Работила съм 16 години като учител в държавна детска градина. До ден днешен съм запазила любовта към малките деца и към преподаването на различни дейности в детската градина.


Как решихте да е в частно училище?

Следващите образования, които получих през годините, някак естествено бяха свързани с образованието. Завърших логопедия, след това начална педагогика, а също и мениджмънт на образованието. Затова съвсем естествено се породи желанието ми да създам различна институция, в която да идват с желание, да не искат да си тръгват и всеки ден за тях да бъде една неповторима приказка, в която се потапят и получават знания за света, който ги заобикаля.


Така преди 25 години създадох своята частна детска градина. 15 години по-късно училището дойде като естествено продължение. Първо беше начално, по-късно стана основно, продължихме до седми клас. Това е пътят, който извървяхме. Не беше лек, а изпълнен с много трудности и проблеми, но и с много възходи и победи.


Не е ли много трудно да се занимавате с образование?

Може би за някои хора е трудно, но когато човек си намери призванието, когато усеща, че е в мисията на живота си, тогава, бих казала, че не е трудно начинание. На мен работата ми носи изключително удовлетворение и всичко, което върша, се случва с много голяма страст и отговорност.


Когато се обърна назад и видя плодовете от своята работа, децата, които вече са пораснали, самите те са станали родители, поели са по своя път в живота - това е, което ми дава сили да продължа. Защото виждам, че те са се превърнали в едни достойни хора, които са с мисия в този свят, заели са правилното място в живота си. И е изключително голяма привилегия да проследяваме тяхното развитие от ранна детска възраст до тогава, когато станат зрели хора, и могат да водят други хора след себе си.


Детската градина и училището едно до друго ли са позиционирани, в една и съща сграда?

Точно така. Ние обитаваме една прекрасна сграда, която се разполага на 2500 квадратни метра. Тя е строена именно за това. Имаме огромен двор от 9 декара, който е богато озеленен, с различно оборудване, подходящо, както за градината, така и за училището. Всяка група, всеки клас, има своя площадка.


Имаме физкултурен салон, а също и богата библиотека, кабинети за всички предмети, достатъчно помещения, в които да се развиваме и да планираме нови дейности.


Това означава ли, че когато един родител изпрати детето си в детската градина при вас, и то навърши 6-7 годишна възраст, директно го прехвърля в първи клас, отново при вас?

Да, стига родителят да желае и да ни избере като институция, в която да бъде продължено образованието на детето му. Това би могло да стане и имаме много такива случаи. Но има и хора, които избират други училища, в което, разбира се, няма нищо лошо. Всеки родител трябва да бъде свободен да избере правилната институция за своето дете.


Каква е разликата между частното училище от първи до седми клас, което вие реализирате на практика и държавното училище за същата възрастова граница?

Със сигурност има разлика. Бих споменала дори няколко такива. Например, по-малкия брой деца във всеки клас, защото ние вярваме, че трябва да имаме възможност да обръщаме индивидуално внимание на всички деца и да полагаме индивидуално грижа за тях според способностите им, за да можем да ги насочваме правилно да развиват това, което носят в себе си, като дарби, таланти и способности.


Освен това през всичките тези години сме успели да изградим една изключително защитена среда, близка до семейния уют, в която всяко дете е прието, независимо от неговата националност, независимо дали има някакви специфични особености или на какъв обществен слой принадлежи. Колкото и да са различни, всички се научават да живеят както в семейство.


Също така друго, което отличава нашето училище, е, че за нас основен приоритет е да възпитаваме децата в морал и добродетели. Смятаме, че бъдещето принадлежи не само на високо образовани хора, но и на тези, които са етични и почтени.


Намира ли предприемачеството място при вас под някаква форма? Имате ли предмети, свързани с тази дисциплина?

Имаме един предмет, който се нарича "Етика и толерантност". Нашето училище е иновативно. Това е авторска и иновативна програма, одобрена от Министерството на образованието. Там има такива часове, които са свързани с предприемачеството, но бих казала, че има и много какво да се желае в тази посока.

Този предмет е един час в седмицата и смятам, че това е крайно недостатъчно време. Бих желала децата да имат повече време за обучение по темата за предприемачеството, защото това със сигурност ще им даде по-дълбок поглед за възможностите, които се и ще се откриват пред тях в живота.


Според вас, когато говорим за предприемачество в училище, трябва ли преподавателите да са и практици?

Най-добре би било да е така, защото на теория всеки може да разкаже. Можем да прочетем книги и да предадем прочетеното на децата. Но когато човек практикува, то тогава има различна сила, има преднина. Истинската среща с практиката би помогнала на децата и би ги ориентирала по-точно. Но не всеки предприемач и бизнесмен би могъл да бъде учител. Този човек, преди всичко, трябва да има отношение към децата, желание и способност да им предаде ясно и просто наученото и постигнатото.


Кое е най-голямото предизвикателство за образованието в България в момента според вас?

Категорично смятам, че най-голямото предизвикателство е това, че ние възпитаваме и обучаваме новото поколение, което е много по-различно от всяко друго, което сме възпитавали досега. За съжаление, повечето учители в момента са обучавани по старата система и им е по-трудно да намерят пътя към тези деца.


Ние имаме млади училите, които постъпват в нашето училище и са изключително ентусиазирани. Подхождат с голямо желание към своята работа, но срещат затруднения, защото самите те са обучавани по същата система. Това е много голямо предизвикателство. Трябва човек наистина да си обича работата, да я върши с голяма страст, да иска да научи децата, за да търси нови начини и методи, които да бъдат интересни точно на това поколение днес, за да има смисъл от обучението на децата. Въпросът е да ги научим, да ги подготвим за живота така, че наученото в училище да им служи в различни области от техния живот не само на теория, но и на практика.


Какво е решението според вас? Коя е първата стъпка към това старата методика да бъде предадена по друг, по-достъпен към днешните нагласи начин?

Ние, в нашето училище, непрекъснато се провокираме учителите помежду си с цел да се изнасят различни и иновативни уроци, които да събуждат интереса на децата, да запалят наистина желание в тях да се образоват и да достигат до нови познания. Правим го непрекъснато. Превърна се в наша неизменна практика и традиция. Дори сега предстоят такива уроци, които всеки учител трябва да подготви и да покаже за нови и иновативни методи на преподаване.


Споменахте за авторския Ви предмет “Етика и толерантност”. Можете ли да ни разкажете малко повече за него?

Преди три години Министерство на образованието даде възможност на всички училища да кандидатстват с авторски проекти за по-различно обучение. Ние кандидатствахме на базата на опита, който имаме. През годините сме работили с децата на тема "Етика и толерантност". Водили сме ги в домове за деца, лишени от родителска грижа, в домове за възрастни хора със зрителни проблеми, както и на много други места, защото искаме да им покажем по този начин, че светът е многолик, и има много хора, които са страдащи, или нуждаещи се.


Също така сме организирали посещения в различни институции като Червения кръст, например, службите за пожарна безопасност, така че сме запознали децата с най-различни аспекти от живота и всичко това го сложихме в една система за едни уроци, които се провеждат веднъж седмично. В тези часове следват програма, която ние сме изготвили. Включени са уводни уроци като "Що е етика?", "Какво означава да съм етичен човек?", а също и теми, свързани с емоционалната интелигентност на децата, които са актуални в момента. Аз съм и сертифициран обучител по емоционална интелигентност и работя с тях по тези въпроси. Има теми, в които говорим за финансова грамотност и т. н. Адаптирани са според различните класове.


Даваме на децата възможност да задават въпроси, да инициират теми и разговори. Няма забранена тема. Имаме и ученически съвети, които провеждаме поне веднъж на две седмици, на които дискутираме теми, наболели за обществото ни, които вълнуват учениците, нещо, на което трябва да обърнем внимание.


Засегнахте емоционалната интелигентност, а детската агресия е един от големите проблеми в училище в днешно време. Децата не знаят как да контролират емоцията си и тя обикновено излиза под формата на агресия. Как се справяте с това?

Справяме се с много разговори, именно в уроците по "Етика и толерантност" по време на ученическите съвети. Във всеки един момент използваме възможността да говорим с децата за това. Истината е, че те произлизат от различни семейства и детската агресия, и всяка реакция на едно дете, е в отговор на нещо, което то преживява.


Не мога да кажа, че нямаме проява на детска агресия, но разговаряме с другите ученици в класа и се опитваме заедно да помогнем на детето. Това е недопустим проблем за нашето училище. Децата са много толерантни, разбират проблема, търпеливи са. А на детето, проявило агресия, се дава възможност да преосмисли поведението си. Но не бива отхвърлено през това време, а напротив, децата са готови да му помогнат да преодолее това, през което то преминава. Обикновено са проблеми в семейството.


Имаме правила и срокове, чрез които даваме възможност на всяко едно дете да преодолее поведение, което е недопустимо за нас. Ако това не се случи, както сме имали и такива случаи, се разделяме с този ученик, защото се минават граници, които няма как да допуснем. Имало е ученици, с които сме се разделяли. Това са случаи, в които не можем да си партнираме с родителите – те знаят проблема, но не желаят да се намесят в разрешаването му. Възпитанието и преодоляването на проблемите е, преди всичко, работа в партньорство между училището и семейството.


Как се записват учениците при Вас? Кога точно се случват нещата?

Сега, в момента, сме започнали рекламна кампания за новата учебна година 2022/2023, така че родителите са се активизирали и още миналата седмица, както и тази, имаме такива, които проявяват интерес. Когато имаме свободни места в класовете, ние приемаме деца. Нашите класове са с по 12 ученика. Много държим да познаваме всички деца и да имаме персонална отговорност към всяко едно от тях.


Родителите идват, посещават училището, разговаряме и ако се спрат на нашата институция, се попълва стандартен договор, като по този начин ученикът се записва за съответния клас. Понякога даваме възможност на родителите и най-вече на детето да остане пробно при нас за известен период, за да усети атмосферата, да се запознае с децата, с учителите, и да прецени дали ще му хареса, и ще пожелае да бъде част от нашето училище.


Повечето ученици от "Дружба" ли са?

Не, от "Дружба" имаме много малко, повечето деца са от други квартали. Нямаме ограничения. Отворени сме за всички националности, вероизповедания, за хора, които търсят това, което ние можем да предложим.


Много е важно за мен в разговора с родителите да знам, ако идват от друго училище, от което не са останали доволни - какво точно ги е разочаровало там, за да съм сигурна, че мога да им предложа нещо, което е различно, и което ще ги удовлетвори.


Ако някой прояви интерес, къде може да Ви намери?

Ако някой се интересува, може да ни потърси на нашия сайт. Имаме и клип, който се върти в YouTube и Facebook. На нашия сайт са посочени телефони за контакт, както и имейл, на който могат да отправят запитване. Могат да се обадят и по телефона, за да определят среща, а след това да посетят училището.


Като финал, бихте ли отправили един призив към нашите читатели?

На мен ми идва една източна поговорка сега, в която се казва, че ако мислиш за утрешния ден, е добре да си намериш храна. Ако мислиш за 10 години напред, е хубаво да посадиш дърво. Но, ако мислиш за много години напред, за вечността, най-доброто, което можеш да направиш, е да образоваш поколенията. Аз насърчавам всеки един родител да помисли и да избере най-доброто място за неговото дете, защото това, което инвестираме днес в децата ни, ще даде плодове не само за този живот, но и за вечността.


Цялото интервю можете да гкедате тук:




0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Commenti


bottom of page