top of page

Една необикновена и екзотична дестинация с Ваня Овчарова

Днешното интервю е с Ваня Овчарова.Радвам се да се, че успяхме да направим тази среща понеже Ваня пътува постоянно. Здравей, Ваня. Това интервю е озаглавено "Една необикновена и екзотична дестинация", ти предполагам ще хвърлиш по-голяма светлина и ще ни разкажеш защо пък необикновена и екзотична дестинация?

Здравей, Пламене. Първо да кажа, че се върнах от тази необикновена дестинация в събота и в неделя още не можех да приеме, че трябва да съм тука в каменния град с всичките трамвай, метра и забързани хора, защото аз се върнах от нещо много красиво свежо, раззеленено и изключително познато на пръв поглед. Всъщност почти никой не подозира, че нещо което може да срещне в Индонезия и да пътува на хиляди километри го има на една ръка разстояние на нашето българско черноморие. И като кажем Черноморие хората си представят плажове, чадъри, деца тичат и ядат сладолед, бира и скара, а всъщност това е гората в Странджа. Странджа е една планина за която всички по география са учили, че е истински природен резерват не защото хората са го определили за резервата, а защото така са се стекли събитията в образуването на света че се е запазила растителност отпреди ледниковия период и климатът съпътства това там да има такива растения каквито има и в Индонезия. Тя е позната за повечето хора като рододендрон, който расте в различни градини и хората се мъчат да го отглеждат, но той там си расте в девствена гора. И просто усещането е фантастично, защото буковите гори, които са на изчезване в България засенчват слънцето и това че морето дава пък топлия полъх и влагата прави така че климатът под буковеите да бъде такъв какъвто е в екзотичните места където ние отиваме и си викаме "ей какви растения", а всъщност си ги имаме естествени и недокоснати от човешка ръка. И това беше невероятно преживяване, защото аз съм ти казвала любимият ми момент от една екскурзия е моментът в който се връщам в България и винаги си казвам "е много хубави неща видях, обаче в България още по-хубави" и това не е тая приповдигнато си такъв измислен патриотизъм, или каквото и да е, просто това си е факт. Няма нещо, което да съм видял по света и да няма аналог в България. Говорим като растителни видове ,сега вече ланшафтът е различен, но поне като растителни видове винаги има някакъв аналог и ти е мило да го откриеш тук. Отделно морето когато го вижда човек през лятото той не вижда морето - той вижда хората. Изобщо по брега всичко е покрито с хора, чадъри, яде се, пие се, слуша се висока музика, коли - няма го морето, няма я природата и човек не го уважава . Хубаво е когато няма хора, защото нали по времето на моето пътуване никой не ходи на море, само украйнска реч се чушаше в по населените места, а имаш възможност да видиш колко е красиво това море, колко красив е брегът, прочутият плаж в Силистар да го видиш когато няма жив човек и когато вали дъжд и след това малко спира дъждът и започна да сети слънцето, да се дръпнеш зад тази лагуна, която е образувала и да видиш вълните обаче през мрежата от листа на дървета, които са свежозелени. Мисля си, че рядко мога да предоставя в един организиран туристически това човек да има време, да има тишината и спокойствието дори да може да снимаш до безкрайност морето никой не ти пречи, слънцето да чакаш да светне така че да ти хареса и сега разбирам нали тези хора туристи самотници, които всъщност те имат много богато пътуване. Когато пътуваш самотен чуваш вътрешния си глас, чуваш какво ти говори природата, земята и се замислям да правя такива неща въпреки, че всичко е измислено вече. Има такава една тенденция от няколко години - пътуване сам. Абсолютно сам да пътуваш и това има своя чар, за смелчагите е това разбира се.

Стига да знаеш къде отиваш.

Да те допълнят - ти и да не знаеш къде отиваш, ако си се доверил на мен, аз знам къде те пращам и ще направя всичко така че да не ти е неуютно, да не ти е неудобно и да нямаш излишни опасности в пътуването.

Тоест очаква се скоро да направиш такъв продукт, който ако някой иска да наистина да преживее нещо подобно самостоятелно ти ще ме подготвиш целия маршрут и цялото пътуване, въобще цялото преживяване ?

Да, аз го правя и сега само че честно да си призная много дори от моите приятели ме изненадват с реплики от типа "ама индивидуалното пътуване не е ли всичко аз сам да си го направя". Те си мислят че туроператора е само когато прави някаква група и където нали туристопотока си върви и имаш програма ,ставаме в 7 до 7:30, тръгваме в 5:00, така и така, като войниците. Не ! За мен туроператора е така много нужен когато човек сам си прави пътуването по свой тертип, но зад кадъра как ще му го организира е много добре да се довери на туроператор, защото той ще направя всичко за него, а този човек само ще отида и ще го преживява. Връщам лентата и на тези мойте приятели им казвам "Ами да индивидуалното пътуване не е ти да си направиш всичко сам, да си ровиш в интернет, а просто да споделиш каква ти е идеята с мен и аз да ти го направя,а ти само да му се наслаждаваш на всички тези неща". Разбира се, зависи от бюджета. Ако дойде човек и иска да преживее каквото аз съм преживяла за 5 лв. няма да може примерно ще му кажа в този диапазон това мога да направя за теб за по-малко просто няма да е същото,а нещо друго. Признавам си, че имам бариера за бюджета, тъй като, пак много е нелицеприятно да се каже, че човек работи за да оцелява. Да, аз работя за да печеля и оцелявам ,нали имам и елементи на благотворителност но те са в друга посока, и ако някой има недопустимо нисък бюджет просто не мога да му помогна.Тогсва той наистина ще си прави не индивидуално ами самостоятелно пътуване.

Всичко е спрямо бюджета.Това звучи доста интересно. Аз не знам дали на много места може да се намери такава индивидуална почивка.

Това е много труден продукт и затова не е евтин. Примерно - ние си говорим първо един ден и ти ми споделяш че нещо си чул разбрал и аз това нещо трябва да го чуя да го облека в някаква форма и да ти кажа" а всъщност ти знаеш ли, че ето това може би ще ти хареса" и да ти кажа нещо за него и ти ще кажеш " Да, харесва ми, обаче аз си го представям така и така" и аз съответно ще работя по това, ще намеря интересни работи всичко ще ти го изпипам абсолютно детайл по детайл. И това ще ти го дам нали и написано и разказано и ти ще кажеш "Да това е само да сменим тука, няма да е така, ами така" и това същото го направим след това ти връчвам нали билетите, маршрут начертан, местата където ще отседнеш, кой ще те чака, къде ще отидеш включително до най-малка подробност от типа какъв ресторант искаш да се храниш, защото аз съм вегетарианец и мога да ти кажа че е трудно да бъдеш вегетарианец, колкото и да се говори че защитаваме правата на човека, обикновено месоядните винаги са облагодетелствани, защото колкото е по ненаселено място толкова повече зеленчуците отсъстват от кухнята на хората. Много по-лесно явно е месо или по-скоро това се търси и ако си като мен си обречен да ядеш пържени картофи .

Добре че го чух го зачекна това като тема защото храната или по-скоро липсата на хубава и удоволетворяваща храна може да развали преживяването. Сега може да звуча като чревоугодник,но всъщност предполагам че за много хора също е така .

Пламене, едно да си чревоугодник и да ядеш за удоволствие, което всички правим нали , друго е когато решиш да хапнеш да си удоволетворен ,а не да се ядосваш. В градчето Малко Търново в сезона в който аз съм работи едно-единствено заведение където можеш да ядеш някаква топла храна и ако не го знаеш какво правиш, нали ходиш питаш да, обаче може и да не срещаш подходящия човек защото там хората не ядат на заведение те седят вкъщи.

Друго ще е усещането аз да тръгна на едно пътуване, да отида в някакъв ресторант и там им кажат "Здравейте господин еди кой си" и там да ме очакват.

Да, това особено в така ресторанти пък щото ние непрекъснато преплитаме темата, но тя е една и съща едно да си очакван навсякъде, друго е да се неканен гост и всеки да те подритва, защото понякога хората дори много добронамерени те не са компетентни и примерно питам някой дядо "Кажи къде се намира музеят" и той ми вика "Ей там" и ти ходиш и го търсиш.

Има и много крепости, които са на различни места, които трудно ще намериш и ти не можеш да изследваш всичко.

Да, но все пак имам хора на място, които ще направят това. Разбира се, че аз не мога да отида. Желанието ми да обходя цялата земя е голямо,но живота може и да не ми стигне.

Аз говоря ако аз сам трябва да организирам това пътуване, нямам времето изобщо да намеря интересните места и по-добре ще е някой да ги намира вместо мен. Ами това е много интересно аз познавам един или двама души, които евентуално биха се заинтересовали от това да им се изготви персонализирано пътуване за един или максимум двама души.

Може и за едно семейство, защото обикновено хората имат и по-големички деца, които искат също да ги вземат със себе си, за да може да съпреживеят с родителите. Имам такова семейство където децата са едното дори вече учи в колеж, другото е още ученик и винаги пътуват с майка си и баща си, и мога да ти кажа че после имат обща тема на разговор нали. Забелязвам в повечето семейства разликата между това да им е интересно на хората в семейството е това че те не съпреживяват нищо заедно, децата си ходят на училище,а родителите на работа и като се съберат нищо не си говорят, защото няма за какво. А когато сте ходили някъде заедно винаги можеш да излезеш така "Спомняш ли си колко хубаво беше еди-къде-си " и това вкарва разговора в интересна и приятна посока.

Сплотява, да . Плюс това тези деца когато пораснарнат малко ще имат по-голяма обща култура .

Категорично да .

Това е супер интересно. Аз не знаех за него и ти благодаря, че го сподели. Наистина е много добра възможност, но въпреки това знаеш че идва лятото. Може ли това лято да отидем някъде където не ходят всички други? Има ли такова място ?

Ами, да, по принцип има. Есе пак да кажа къде може да отиде човек нормално. Най- предпочитаните дестинации на българина са близките дестинации, говоря за абсолютната почивка където човека лежи и яде, така наречената пасивна почивка. Това естествено се случва в Турция и в Гърция. При нас изобилстват предложения: чартърни програми има за Анталия, има автобусни програми пак за по-близките места, за Гърция - всичко което е близката част на границата плюс Халкидики, островите Корфу, Крит, Санторини и където човек реши в близките дестинации може да се обърне към нас и това са масовите продукти. Почти няма човек, който е турист и е ползвал агенция, да не е ходил по тези места. Естествено има много които си ходят и там сами - това наричам самостоятелен турист : сами си организират, сами си пътуват, сами си висят на границата и се пекат там . Няма нищо лошо, но е далеч по-хубаво е да се качат на един самолет да преминат през границата и да отидат някъде. Хубаво е да се проучи през коя граница да се мине, защото има някои възможности , пестящи чакане по границите. Все пак не препоръчвам наистина ако човек отива на почивка и то със собствената си кола, знам защо отива защото иска да ме удобно и защото напоследък в графа удобство е включено "не желая да се съобразявам с други хора" ,това е удобството и ако това нещо го махнеш всичко му става много удобно защото какво ти пречат другите хора в крайна сметка.

Добре и сега за не масовото

За не масовото . Пак да се върна към това какъв смисъл влагаме в думата почивка. Мисля че в първия разговор ,ако изобщо някак си спомня за него, аз казах че за мен почивка е всяка дейност, която е различна от основната ми и гледам да ги редувам. Не е свързано с лежане, ядене или някакъв вид бездвижение, а по-скоро друг вид движение - дали на мисълта, дали на тялото, а най-добре и на двете . Това е да дестинацията Месопотамия, която така се казва, но всъщност това е една част от Месопотамия, която се намира в нашата мила съседка Турция, която ние сме свикнали да виждаме като почивка в Анталия к почивка на егейското крайбрежие, Истанбул и сега напоследък нашумялата Кападокия. За щастие на турците и на нас разбира се, че сме близо до тях, те живеят на място където е започнала световната цивилизация, така наречения плодороден полумесец, и поречието на реките Тигър и Ефрат. Там непрекъснато се открива остатъци от тия древни времена на шумерите , асировавилонците и персите, и ЮНЕСКО е живо заинтересован от всичко това и много толерира развитието на тези дестинации от чисто културна, археологическа и историческа гледна точка, и прави много. В тази програма Месопотамия ,тя се намира е поречието на реките Тигър и Ефрат, ако човек иска да го видя на картата е точно най-югоизточната част на Турция в близост до границата със Сирия и с Ирак .Разбира се най-интересните и прочуто места са Гьобекли тепе където се смята че всъщност е храмов комплекс може би от най-древните времена, по-смелите изследователи казва че дори 12 века преди Христа. А там все пак има много цивилизована дейност, изкуство и си заслужава да се види. Има и остатъци от главите на божества, които се намират в планината Немрут , който са от древни времена и също си заслужава да се види. Газиантеп - това е музея на мозайките . Аз наистина доста съм обикаляла и рядко съм имала възможността да видя толкова добре подредени и толкова големи мозайки, защото наистина пространството поне там в тази част на Турция не е проблем и беше голямо удоволствие за мен да видя тоя музей на мозайките където има запазени много по-автентични и запазени неща от тези в Италия. Ще спра дотук с така на главните точки, защо човек да отиде от гледна точка на исторически и такива световно известни неща, но другото нещо, което искам да кажа е че откриваш една непозната част от света, за която дори не си подозирал. Аз като възпитаник на поколението, че нашите борци за освобождение са ги заточвали в Диарбекир, всичко което е след Диарбекир ми е звучало просто далечно , а се оказва че и там животът тече и въпреки че природата никак не е добра към хората хората живеят, трудят се, раждат деца и са много живи и много любопитни. За мен това беше много ценно. Веднага правя препратка към обществото в което ние заживяхме откакто сме в Европейския съюз и където все мечтаем и комфорта, който имаме много ни обезличава. Да отидеш на мястото където хората дори не могат да си представят, че мъжа не е мъж и жена ти не е жена нали в момента , такова място е екзотично и това ми харесва. Да не говорим че децата са деца и тичат на орляци и дори може да видиш боси деца, такива естествени неща които вече почнах да не виждам. Да не говорим, че трудът е на почит там и хората знаят, че ако не се трудят няма да ядат. За мен тази дума "девствено" не ми върви за туризъм, а по-скоро "не е изтъркано", ама не е изтъркано от стъпките на туристите . Хората не могат още да обслужват така потока от туристи, защото все още сме им интересни, все още не си една верига, която като автомат,ами може би и затова че не говорят никакви езици. Много е екзотично да трябва да се разбереш на десетократната система, защото дори и турски не всички говорят, говоря с някакви тюркски или сирийски диалекти. Дори децата които виждаш че са, сега не може да кажем че са бедни никой не изглежда така беден, а по-скоро скромен и те не просят просто с подаване на шепа ами идват и ти дават нещо. Разбирай дават ти носна кърпичка, която вади от омачкано пакетче и ти я дава да се избършеш, за да може ти да му дадеш някоя паричка. А напоследък всички са първо дай, а пък после.. , а пък то нещичко ти дава. Дори и това е много непорочно, защото то не може да си представи че за теб не е ценно това и това е . За мен пък беше безкрайно ценно да видя, че има такива хора, че наистина света си се развива на свойте цикли и ско ние вече сме в един невероятен упадък на нравите, все някъде започва един свят да се развива и се тръгва пак отначало, от елементарните ценности на семейство, да почиташ че баща ти ти е баща, майкати ти е майка, баба, дядо, роднини и приятели. Друго, което също ни прави супер впечатление, ми те там си с знаят кой с какво се занимава и може да ти каже на този баклавата е такава щото той слага там еди какво си. Представи си знаят дори какво слагаш в баклавата. Кажи ми ти като ядеш нещо изобщо знаеш ли какво ядеш , никой не ти казва какво слага, защото и той сигурно не знае. Другото което ми направи впечатление е ,че се гордеят че са част от земята. Много съм мислила какво ги обединява хората и стигнах до горчивият извод, че е религията. Аз не казвам че религията е хубаво нещо, обаче за едно по мнадо общество, може би, е много сплоутяващо, защото все пак религията в добрата си част дава някакви нравствени ценности, които ако не са настояват на душата и не се спазва те няма от къде да ги знаят. Това е пътешествие, което те кара да мислиш. Нали знаеш има тези нелюбими френски филми със социална тематика и като ги гледаш хем ти е много горчиво, хем нищо не можеш да кажа, хем ако те питат "хубав ли е филма? "казваш " много е хубав, но втори път няма да го гледам" .Аз това пътуване това видях . Естествено за другите хора, които принципно искат повече да имат цвят и удоволствие, да има. Има такива градове, които ЮНЕСКО е направил, това е град Мардин и Никеат , както само Венеция е така и не случайно просто целия град е супер автентичен , в тези постройки както са в тази част на света от покривче в покривче, има много пещери където нали хората са се приютявали защото в старите времена те са били номади и не са строели къщи, и се чудиш как оцеляват тия хора и защо не бягат от там ами си живеят където са корените макар живота да е труден. Тези две градчета , които споменах са супер симпатични, самобитни и са идеално място за невероятни снимки. Отделно има няколко православни християнски манастири, които има монаси които говорят на езика който е протоарамейския, казват, че на този език е говорил Христос, пишат на този език и казват че буквите всъщност са буквите от които арамейския правопис е станал. И така се докосваш до нещо много дребно, много мило и познато, но хич не изтъркано. В манастири като Мор Габриел човек наистина забравя за света . Може да му дойдат прозрения дори далеч по-спокойно е по-мъдро може да помислим до и отколкото на Божи гроб където е претъпкано с туристи. Ако човек не е спокоен, не знам какво може да усети ,все пак трябва малко да се поуспокоят. Защо мисля че все пак те са щастливи ? Ами заради лицата им. Отивайки в този манастир човекът който ни посрещна, той е бивш възпитаник там на училището и децата имат избор могат да станат монаси или могат да отидат в светски университети, но все нещо ги дърпа да дават своята лепта за манастира и те работят като екскурзоводи , и този човек нали на пръв поглед е типичен монах но в момента в който се доближиш до него той те поглежда и казва "Здравейте", ама ти не можеш да си представиш как човек може да е като слънце . Такава една усмивка и си викам този човек не е щастлив той не може да се усмихне по този начин. Виждала съм хиляди лица. Хората имат всичко и не могат да се усмихваш този начин. А след като тези монаси мога значи има нещо, което ги държи и за мен пътуването в тази дестинация ако човек нещо търси е да намеря отговора как тези хора могат да са щастливи и какво ги крепи. Там си мислят си че шамфъстъкът , всъщност не се казва така ами "антеп фъстък" , защото в това градчета Антеп и Газиантеп отглеждат шамфъстък, нали те растат по дърветата . Забележи също какво много ме възхити - има сигурно 10 качества на шамфъстъкът. Човекът който продава, защото той е и производител, може за всяко качества да ти обясни защо е такова с какво се различава от съседното и нали да знаеш защо цената е различна. Трябва да ходим да се учим на маркетинг от този човек -той казва истината, не правя реклама но ти казва това струва толкова защото еди какво си без да е изкарал курсове.

Знаеш ли сега докато те слушам, всъщност когато нали стана ясно че ще правим рубрика заедно бях много доволен, защото точно това си представя как с тези разговори ни пренасяш на друго място. Сега слушам и почнах да си го представям, опитвам се цветове да си представя, природата, хората, аромати и обстановка. Много същ щастлив , че имаме такава рубрика защото ние за половин час можем да закараме хората на някоя нова дестинация . За финал на разговора бих искал да разкажеш за пътуването, което ти предстои . Да обявим какво ще бъде то и на следващата ни среща, през юни месец, ще разкажем за него . Къде е следващото място ?

Следващото място е толкова изтъркано, както казвахме като деца, това е Гърция. Във връзка с предишния разговор и аз пък как се усещам в тия предавания, значи аз искам да кажа на хората, че нещата се изтъркват от равнодушието и от масовостта, бездушевността, а всяко нещо може да има нов прочит до безкрай във всяко едно кътче на вселената да го кажа и това сега искам да си го докажа . В Гърция наистина отивам да направя новия прочит от една съвсем друга гледна точка, която няма да я казваме сега . Аз си представям нещата така - искам да съм полезна на хората да им дам своя прочит, въобще не казвам, че моят прочит истината, че те трябва да видят същото, но искам да ги провокирам да ровят да не се плъзгат просто само е така да си гледаме, а да виждаме .

Къде в Гърция ?

Обиколка на Гърция ,почти на всичко което е било . Като тръгнеш от Солун, Метеора, надолу към Атина, Олимпия после се връщаш през Янина. Точно една такава обиколка на страната ще направя защото има защо.

Имаш много хубава работа. Ако скоро наемате хора при вас аз ще кандидатствам. Очаквам с нетърпение следващия ни разговор където ще направим разходка из Гърция .

Добре . А след това ще ходя в България и за там ще разкажа . Но нека хората да отидат на Странджа .

Какво би призовала аудиторията ни ?

Идете в Странджа като туристи с крака. Защото истинските неща се откриват. поне се вижда .Специално като отидат в Малко Търново от Малко Търново има множество пътеки където мога да тръгнат по пътеките има много по-лесни има и по-труднички. Отделно в близките селца . Факт е че Мишкова нива много ми напомня на Гьобекли тепе, все пак е на няколко километра от Малко Търново, но просто ние не сме го направили така туристическо място, пък да идват от цял свят и това е хубаво . Аз да ти кажа напоследък не застъпвам тази тема за това да се представим пред света . Знаеш ли какво чудо ще стане ако почна да идва толкова туристи както в Турция и както в Египет, нищо няма да остане. Хубаво е да сме си малката неизвестна страна , дето се вика не си го давам нашето, колкото и зле да звучи на някои хора по-добре да си го имаме тука под крилцето .Та близките села също около Малко Търново всяка година около 23 май" Фестивал на горската зеленика ". Хубаво е хората, които не знаят какво да правят на 24 май за почивните дни да прескочат до Кондолово , за три часа и половина от София се стига до там , по магистрален път се кара и вече да паркират някъде и да ходят с крака .

Благодаря ти за тази разходка из различни места и с нетърпение очакваме следващата. Пожелаваме на всички хубав и успешен ден.



0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page