Защо не бързам да имам деца


Това е за всички, които не си слагат дедлайн “преди 30 искам да създам семейство”, за всички, които са фокусирани да бъдат най-добрата версия на себе си преди да създадат нов човек, за всички, които не се влияят от досадния въпрос “кога най-накрая и ние ще имаме внучета”.

Сигурна съм, че имате приятели, щастливо обвързани, които все пак не бързат да имат деца. Тенденцията е интелигентните хора да не прибързват с родителството и това е умишлено. И все пак, преобладават хората от другата крайност, за които ще говоря в тази статия.

Та така, кога е подходящият момент да имаш дете? Настъпва ли все някога той или винаги има нещо, което трябва да се случва, за да станем готови?

Оказва се, че все повече семейства започват да планират решителната стъпка – да осигурят дом и достатъчно финансови средства, преди да се отдадат на родителството. Затова и в България средната възраст на жените, които раждат за първи път, се повишава.

Родителството е най-отговорният избор на света. Едно невземане на предпазни мерки за мен може да се нарече планиране. Може да ви се стори крайно, но смятам, че двойките дори трябва да минават през тест за родители. Какво значи просто да се правят деца спонтанно? Любов – да, но често се стига до „не се разбрахме и поехме по различни коловози”...

Аз съм против създаването на деца, защото „ни е време“ или „за да оставим нещо след себе си“. Не трябва да се поддаваме на натиска, защото бабите искат наследник, например или защото така правят всички. Не бива да слагаме началото на човешки живот по причини, които са извън нас. Защото след време това се отразява и върху отношението към детето и върху целия му живот.

Към родителство трябва да се пристъпва, когато един индивид е готов да дава, да обича безрезервно, да е култивирал у себе си търпение, а не да се правят деца и да се дават за отглеждане на телефона, таблета и ТВ.

Небезизвестен факт е социалното напрежение от родители и общество, че животът е кратък и нямаме време. И въпреки че нямаме време за мечти и цели, трябва да имаме време да правим семейство и деца.

Поради някаква причина, е наложен фактът, че след 30 годишна възраст вече е късно и ще се случи по-трудно. Но всеки, който прилага този social pressure, не се замисля как подтиква хората да създадат едно семейство необмислено, без да са подготвени и респективно не много късно след това детето им да бъде гледано от един родител.

Unpopular opinion: трябва да имаш права, за да станеш родител

Какво имам предвид? Както казах по-горе, нужно е да се минава тест. Интересно ми е, как за да шофирам автомобил преминавам през двумесечен курс с няколко изпита (и това е за един обикновен автомобил), а за да създам и отгледам дете - нищо, нищичко?! С течение на живота ми, по една или друга причина видях доста “родители”. Истината е, че по света щъкат хора, които безразборно правят “желани” и “планирани” деца. Вероятно са планирали единствено как да го направят, но не и нещо друго, свързано с тях, като например как и дали да го възпитат. Видях доста деца, които не са били научени дори, че за да се храниш, трябва да си на маса, че шоколадът не е основно ястие, че 01:00 часа не е нормално време за заспиване на дете, че крясъци на улицата не водят до решение на проблеми, че с обувки не се скача на легло. Със сигурност има и други фрапантни случаи на необмислени родителски „грижи”, особено в случаи на разбито семейство.

Лоша шега може да ни изиграе изпитването на болезнена привързаност и прощаването на грешките на детето, за това е добре да възпитаваме планирано и осъзнато.

Защо е важно да сме осъзнати родители и да възпитаваме правилно?

Агресивното и невъзпитано дете става агресивен и невъзпитан възрастен.

Детството е най-често обсъжданият житейски етап от психолозите. Те вярват, че повечето от проблемите на човека като възрастен, водят своето начало именно от детството му. Това е така, защото през първите години от живота си, човек изгражда своето отношение към света, както и характера си. Оформянето на личностния характер е плавен процес, който се осъществява най-вече чрез посланията, които получаваме от родителите, близките, учителите, приятелите.

Затова е от голямо значение още от най-ранна детска възраст на детето да бъдат отправяни правилните послания, за да му се задават верни критерии за правилно и грешно, добро и зло. Важно е да разберем, че още вкъщи и на детската площадка детето е поставено в един умален модел на обществото и света, в които живеем. На детската площадка има правила, писани и неписани, които трябва да се спазват.

Не е добре, когато детето крещи на улицата.

Не е добре, когато детето не ви приема за авторитет.

Не е добре, когато детето има болезнена жизненоважна нужда от внимание на всички.

Не е добре, когато детето взима играчките на друго.

А най-вече не е добре това, че подобни случки протичат пред очите на родителите, бабите и дядовците, които по никакъв начин не се намесват и не правят забележка. Децата няма как да знаят кое е правилно и грешно, ако не им бъде посочено. Те няма как да се самовъзпитат, защото не познават критериите на доброто възпитание, на търпението, състраданието, вниманието към другите, споделянето на обща територия с останалите. Трябва да бъдат научени на това. Ако на три години си научен, че с блъскане и агресия ще се спуснеш първи на пързалката, то на 30 г. ще си от онези, които с юмруци и лакти се качват първи в метрото.

Домът и детската площадка са светът, който децата познават. Там те изграждат голяма част от поведението си сред другите и се подготвят за участието си в обществото на възрастните по-късно. Ако сте научили децата си да бъдат добри към другите хора и да знаят, че не винаги ще получават това, което искат, значи сте свършили чудесна работа.

Именно поради това, тази така редовна практика на “планираните” необмислени деца е толкова жестока, болезнена и разрушаваща. Не само защото отглежда поредния невъзпитан “Бай Ганьо”, а защото е една верижна реакция. Колкото по-често се случва, толкова по-нормално изглежда в обществото да направиш дете, да се разделиш с майка му/баща му и възпитанието да остане някъде назад в приоритетите ти, докато през същото време боготвориш въпросното дете в социалните мрежи и качваш снимки на всяка една поредна невъзпитана негова постъпка.

Интересно

Хората, които искат да го направят по правилния начин и в правилното време, са

набеждавани за виновни, че не бързат и са странни.

Тъжно ми е за въпросните деца и за безотговорните им родители, чиято егоистична цел е да има нещо малко и сладко, което да прилича на тях. Добре, че Господ е дал сила на децата, за да оцеляват при такива „грижовни” родители.

Сега, когато пиша тези редове, ясно осъзнавам как половината от читателите ще ме нарекат лелка, която не обича деца. Не, обичам децата! Планирам да имам три. Когато му дойде времето. Просто често не мога да понасям родителите, които описах по-горе. И не,защото моите деца са били все като извадени от пансион за буржоазни девици. Бях благословена с възможността да възпитавам ето това зверче:



Разбира се, имали сме десетки случаи, в които малкият НЕ е бил прав или е правил нещо в тотално различна посока от това, на което го възпитаваме. За разлика от родителите на хлапетата, за които ви разказах, в такива моменти го учим кое е правилно и кое не, как да поправяме собственоръчно грешките си и как да се извиняваме за недоразуменията. Защото фразата „то е детенце, какво толкова" просто не работи и не възпитава!

Защото утре, когато тези деца пораснат, всички ще сме много смутени, че уринират във входовете, не могат да си служат с нож и вилица, не са наясно с думи като „моля", „извинявай", „благодаря" и смятат своята лична неприкосновеност и правота за неоспорими.

4 преглеждания0 коментари

ПОПУЛЯРНО СРЕД АБОНАТИТЕ