За свободата да пътуваш

За свободата да пътуваш

В последните години българите си попътувахме доста. Изживяхме много, опитахме от различните цветове на всичките ни малки и големи пътешествия. Не мислехме да се разделяме със самолета, нито с туристическия автобус. Емоцията от пътуването ни окриляваше, екскурзоводите по пътя на моменти ни забавляваха, на други ни заливаха с информация, която вече знаем!


Едно е сигурно - не се отказвахме от щастието, от трепета, чакайки следващата дестинация!


За българите – особено по – младите туризмът е религия, а кой се отказва от собствените си вярвания просто така? Спектакълът „За народното творчество“ рязко се превърна в пиеса „За родния туризъм“! Тази пиеса е може би най - приятната и най – любима за всички ни. Тя дори осмисли животи. Свободата с която сме свикнали ни разграничи не само от баби, майки и други роднини, а и от много хора по света, които нямат този късмет.


„Няма чужди земи. Само пътникът е този, който е чужд“

е казал Робърт Стивънсън.


Удоволствието да сме у дома навсякъде ни даде свободата да живеем по-скоро навън, отколкото в собствената ни страна. Печатите на стоте обекта на ЮНЕСКО тънат в прах някъде недовършени - та те са минало!


Колко пъти бяхме в България и си обещахме да се върнем? Сега е момента да измислим къде да заведем любимите си приятели от всички точки на света, които така и не успяхме да доведем в България навреме!


Естествено на Международния ден на целувката няма да прекаляваме все още с емоциите, но пък мечтите са безплатни! Само помислете колко години живяхме без ограничения, не може от една лоша реколта да мислим, че Земеделие няма да има – с туризма е същото!


Животът е за хората, а те искат да пътуват!


Това е като с малките неща - например да засадиш роза. Малко ще ти е трудно в началото, защото не контролираш слънцето, нито пък водата, но с търпение и постоянство може пък да стане!


Любимите ни песни също са леко позабравени от многото работа и всичко случващо се около нас постоянно. Нали човек пътува и в мислите си, не само със самолета! Важно е да слеем всичко това в едно, за да може следващата година да живеем наистина, а не само просто да пътуваме! Оптимизмът на всички хора по света ще надделее. Има толкова хубави места и хора,които още не сме срещнали!


Свободата да пътуваме е най – вече вътрешно усещане, не винаги пътешествието е минало през нас. Затова колкото по – малко има човек е по-щастлив. Да си пожелаем бъдещето на туризма да е грандиозно и обединяващо както досега и нищо чудно пак да се озовем на морския бряг!

3 преглеждания0 коментари

ПОПУЛЯРНО СРЕД АБОНАТИТЕ