.png)
Всеки от нас е изпитвал чувството на удовлетворение след справяне с трудност, изкачване на връх, възстановяване след загуба или болест. Чувство на израстване и разширяване. Да, кризите правят точно това – разширяват границите ни, обогатяват ни с нови умения. Когато нещо в живота ни е неизбежно, най-градивното решение е да инвестираме енергията си в извличане на смисъл и полза от него, вместо в съпротива. Въглищата, които носят в себе си обгорялото минало се превръщат в диаманти, но това е дълъг процес и точно затова цената на диамантите е висока.
Тази година отвори кутията на Пандора – под една или друга форма, извади всички ни от ежедневния ритъм, преобърна рутината, внесе несигурност и повдигна въпроса за смисъла. Може би не е случайно, че в древната легенда на дъното на кутията се намира надеждата. Не е отгоре, не е по средата, а е на дъното. Необходимо е да стигнем до дъното, до пределите си, за да открием новото начало и да пораснем.
Като психотерапевт ежедневието ми е изпълнено с необятните вселени и истории на хората. През тази година все по-често чувах: „Най-големите ми страхове се материализираха!“, „Кошмарите ми се сбъдват!“, … И тръгвахме заедно през страховете и кошмарите, за да открием в тях сила, умения, нови знания, любов и надежда. На дъното винаги имаше диамант.
Всяка криза прави дисекция на реалността. При този разрез става видно с какво разполагаме. Ето с какво разполагаме днес:
С различни позиции, което ни въвежда в зрелостта, където няма една единствена истина и правилен избор, необходимо е да преценяваме всяка ситуация, спрямо контекста. "Откривайки своя собствен предел, аз пропуках яйцето на детството: трезвомислието ме бе накарало да порасна, тоест да се смаля." Ерик-Еманюел Шмит - Евангелие според Пилат. Много мъдрост се съдържа в тези думи. Няма сфера в живота ни, в която да не съществуват поне две гледни точки, които изглеждат противоречиви, но въпреки това са верни - и двете. И това е така, най-често, защото мотивацията и пътят на двете гледни точки е различен. Да, верността не е по равно – петдесет на петдесет, но не е и сто на нула. Работя 18 години като терапевт и съм осъзнала, че когато двама се карат никога не е прав само единият. Трудността е да се свържат и да съчетаят гледните си точки, а не в съществуването на различните им виждания. В процесът, а не в съдържанието е проблемът. Докато си спомняме, че теорията на относителността е все още една от най-гениалните и всеобхватни теории, можем и да си даваме сметка, че битката да съществува Истината с голямото И е винаги изгубена. Всяко нещо се определя не само по себе си, а в зависимост от онова, към което се съотнася в дадения момент. Например, един човек не е агресивен или смирен принципно, той е по-агресивен или по-малко агресивен, спрямо някого/нещо и смирен, спрямо някой друг/друго нещо.
С въпроси относно ценностите – кое е истински важно, за какво си струва да сме благодарни, за какво си струва да се борим, да живеем, кое носи радост и удовлетворение в ежедневието ни. За няколко дни ни бе отнето ежедневие пълно с имане – да се прегръщаме, да сме заедно, да си купуваме, каквото искаме, да се забавляваме, да се докосваме ежедневно до изкуството и културата, да пътуваме. Да се чудим на кой точно концерт или спектакъл да идем. Липсата може да очертае безкрайно големите контури на прекрасната картина, която до скоро приемахме за даденост. Липсата може да ни насочи към благодарността и остойностяването на миналото.
С идеята за смисъла – кое носи смисъл в живота, от какво имаме нужда истински. Сега, когато много хора започнаха да се ограничават, защото не е сигурно как ще се развият нещата икономически, сигурна съм ще открият, че много от ежедневните им консумации са били излишни. Колко от онова, в което ежедневно влагахме ни носи удовлетворение сега?! Спомням си мита за цар Мидас, който искал всичко, до което се докосва да се превръща в злато. Желанието му се сбъднало и той бил сам, заобиколен от злато. За какво ни е златото, ако няма с кого да го споделяме?!
С разбирането, че сме едно – всички сме свързани и си влияем по безброй начини. Постоянно си предаваме вируси, идеи, емоции, средства – взаимозависими сме, няма как да функционираме в изолация. Личното ми мнение е, че идеята е да вървим от безхаберие и господен комплекс/всичко зависи от мен/ към осъзнатост и вяра в по-голямото, малко повече идея за връзката с другите и малко повече смирение по отношение на свободната ни воля. Да осъзнаваме границите си и да се грижим за себе си отговорно и с идея за поддържане на равновесието на планетата.
С едно тяло и една отсечка живот – има значение как живеем, как употребяваме себе си, защото това се отпечатва и остава. Никой не знае колко време има, затова е важно да го използваме с внимание и мъдрост.
С идеята за здравето като процес, а не като даденост. От тук нататък следва да е ясно за хората, че здравето е ежедневна грижа, която изисква усилия и внимание. Малко е парадоксално, но всичко, което изпитваме под формата на симптоми е всъщност оздравителния процес в телата ни. Разболяващият процес е невидим, за съжаление. Затова и си го причиняваме, неволно. В момента всички разнообразни прояви на тялото към този вирус/Ковид 19/, тоест реакции на организма ни при срещата с него, които се споменават в медии и социални мрежи са следствие на това как сме в момента, как сме живели, каква генетична информация носим в клетките си, как взаимодействаме със средата и т.н.
С надеждата, която проблясва на дъното. Заливат ни противоречиви послания и много хора са объркани и тревожни, защото не знаят на кого да се доверят. Ако искаш мнението на трима експерти и то е различно, за да решиш на кого да повярваш е необходимо ти да си по-голям експерт и от тримата. Тогава защо ги питаш?! Параграф 22. Има решение, не е с магическа пръчица, бавно и постепенно става. Нарича се образование – помага да се ориентираш. Има и още едно решение. Нарича се себепознание – помага да откриеш от какво наистина се нуждаеш. И двете са най-смислената инвестиция, която можем да правим ежедневно. Надеждата е рожба на образованието и себепознанието.
Едно е сигурно, ситуацията ни отправя предизвикателство, което казва – няма как да продължите да живеете по същия начин. Аз вярвам, че посоката не е повече изолация, страх и вторачване във всяко телесно неразположение. Въпросът е да разберем какъв е този начин, по който сме живели и какво не е било наред с него, за да стигнем до тук.
Не малко хора са тръгнали по този път на себепознание отдавна, на други им е необходим външен тласък, за жалост. Затова и в момента има хора, които са много уплашени и такива, които са спокойни/нямам предвид тези, които отричат ситуацията напълно и вярват в конспирация, там става въпрос по-скоро за липса на определени знания/. Тези, които са спокойни не се смятат за неуязвими, а вярват в грижите за себе си, вярват в здравето като начин на живот, а не като нещо, за което се сещаме, само когато сме болни и, не на последно място са хора, които изпитват удовлетворение и смисъл от живота си. Когато си доволен от живота си, не си уплашен, че може всеки момент той да свърши, не че го искаш, но не си толкова притеснен. Както се казваше в една мъдрост: „Птицата не се страхува, че бурята може да счупи клона, на който е кацнала, защото разчита на крилата си, а не на клона.“ В момента има буря, клоните се чупят и всеки от нас е изправен пред това да осъзнае здравината на крилата си.
Осъзнатостта е пътят към лечението. Какво ме принуждава да правя болестта? Какво не ми позволява да правя болестта? Огледайте се в тези два аспекта и помислете каква информация ви носят за начина ви на живот към момента, има ли нещо което бихте променили.
Днес ни е необходимо връщане към знанието за универсалните принципи/истини/, за да възстановим компаса си, знанието от дебелите книги, устояли на времето и знанието от опитът на предците ни, които са преживяли много. Необходимо е да прозрем кое е информация и кое е знание. Информацията, сама по себе си не е знание. Информацията може да е полезна и ефективна, но може да е и вирус, който разрушава психиката и организма ни. Да, вирусът е информационна структура, както и ние самите сме информационни структури. Когато две информационни структури се срещнат има резултат, промяна – протича процес, който изменя и двете структури. Резултатът зависи от това взаимодействие, а взаимодействието зависи от това какъв е единият организъм(големина, сила, устойчивост, вътрешна динамика), какъв е другият организъм и какви са обстоятелствата около тях, в момента на срещата им.
Затова пътят е през знанието, през осъзнаването, че няма една правилна гледна точка, а дълъг път на опознаване на света и колкото повече разбираме, толкова повече богатство и многообразие ни се разкрива в живота.
Би било прекрасно, ако успеем поне мъничко да инвестираме повече енергия в развитие и утвърждаване на здравето, вместо във война с бацилите. Бурите са част от природата, старите клони се чупят, но не винаги са разпознаваеми. Крилата ни, обаче са част от нас, имаме силата да ги укрепваме. На добър полет към по-осъзнатото бъдеще, където търпението и надеждата ще създадат диаманти от въглищата на кризата!
Ирина Кирякова
Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.