top of page

Книгата с истински огън между кориците - "Кибрит" на Анелия Попова

Настоящата публикация не е спонсориран пост. Тя е част от партньорството между Фондация “Започни Млад” и Анелия Попова с цел развитие на мисията на фондацията.




Представяме ви още един победител в Startup Business Awards 2021 на Списание "Български предприемач" в категория Издателство.

Изкуството, във всичките му форми, е съществена част от развитието и възпитанието на едно ефективно и осъзнато общество и именно затова включихме такава категория. Оказва се, че в България има качествени хора на изкуството - артисти, музиканти, писатели, художници и още.

Предприемачеството може да съществува в изкуството и тя е един прекрасен пример за това. Запознайте се с Анелия Попова:

Здравейте! Разкажете ни нещо за Вас.

Здравейте! В този случай мисля, че имам голям бонус заради книгата си „Кибрит“, която е и повод за нашата среща, защото тя със сигурност казва много повече, отколкото аз бих могла да разкажа за себе си. В нея не е спестено нищо – нито тъмните, нито светлите кътчета от мен, но и в двата случая те са облечени в елегантни дрехи, носят ценни послания и галят сетивата, без да им нанасят щети.

Не е случайно и заглавието й – тя наистина съдържа истински огън между кориците и е достатъчно човек да я зачете, за да усети силата на топлината, но на моменти не е изключено и да се изгори.

Казвам това, защото всъщност с „Кибрит“ много си приличаме. И в мен емоциите често са способни да подпалят пожар. Добрата новина е, че с времето се научих да менажирам цялата тази вихрушка и в своя, и в полза на другите. Е, не винаги ми се получава, понякога не постигам баланса, но пък в крайностите често се крият много опорни точки, които не подозираме колко полезни могат да ни бъдат.

Извън това, което ще ви каже „Кибрит“ за мен, аз съм човек, който много инатливо продължава да вярва в силата на доброто – в типични и нетипични негови проявления, независимо колко груба изглежда на моменти реалността. Живеем във все по-високотехнологично време, но за мен продължават да са много важни реалните отношения между хората и отделно как те се отнасят към всичко наоколо, като и в двата случая е силно препоръчително те да са далеч от всякакъв фалш и лицемерие.

С времето се научих да познавам хората, дори и те да са показали малка част от себе си пред мен. Това много ми помага. И по някаква причина съм убедена, че не е далеч момента, в който точно ценностите, които всеки притежава, ще са тези, които ще правят голямата разлика.


Какво е чувството да си победител?

Чувството, разбира се, е хубаво, а сладостта му идва не само от признанието в очите на някой друг, но и заради личната себеоценка. В моя случай това чувство е правопропорционално на усещането за удовлетвореност, защото на практика успях да сглобя един сложен пъзел от истини и емоции за себе си, които да облека и в най-красивите дрехи. Оказа се, че това не е толкова лесно, колкото звучи.

„Кибрит“ е книга, която сама по себе си значи победа, вероятно не само за мен. Това е книга с много специална мисия – да вдъхновява безусловно. Просто да кара хората да се чувстват добре, дори в моменти, в който те самите не са наясно какво би могло да им възвърне емоционалния баланс.

Чувството да си победител обаче задължава. Защото зад истинския успех винаги седи много труд, воля и силно желание, които не трябва да са еднократни. Когато постоянно умножаваме тежестта на успеха, посредством своя собствен пример, превръщаме съществуването му в живота ни в закономерност. А подобна закономерност винаги привлича много последователи.


Защо участвахте в Startup Business Awards?

Приех възможността като поредното предизвикателство по пътя си. Хубаво е човек да се предизвиква, особено ако се стреми да развива себе си. Това са моментите, в които излизам от зоната си на комфорт с идеята да стигна до етап, в който, преодолявайки определени страхове или съмнения, да разширя границите й.

Startup Business Awards предполагат присъствието на много и различни хора, и бизнеси, но без да налагат ограничения. Това хем дава по-голяма възможност за изява, хем задължава всеки да изпипа до най-малката подробност проекта си. Подобна всеобхватност винаги е нож с две остриета, защото крайните резултати не винаги следват строго определена логика. За мен обаче това е много по-интересно, отколкото който и да е било друг регламент, в който свободата в полето за действие е сведена до минимум.


Каква е същността на Вашата дейност и защо решихте да се занимавате с нея?

За мен писането – във всичките му вариации и проявления, е начин да изразя себе си, но не само под формата на отделни позиции по ежедневни и актуални теми, но и най-вече възможност да оставя следа, в която да създам своите малки, ценни послания. С времето от хоби това се превърна в моя професия. А времето лети с такава бясна скорост и толкова неусетно, че ние дори не усещаме кога минава календарната година – мислим си, че го отмерваме съобразно постигнатите или не цели. А това рядко е вярно.

Независимо с какво се занимава човек, понякога е достатъчно просто да остане насаме с празния лист хартия, да сподели с него мислите си и да си свери житейския часовник. Може би защото, докато вършим важните задачи от деня, редовно пропускаме да намираме време за най-важното – за самите себе си. А повярвайте ми, колкото повече пропуски имаме в този аспект, толкова по-малка става възможността да ги компенсираме.

Моето професионално ежедневие е свързано с проучване и разработване на различни теми, срещи с различни хора и пъстър обмен на информация. И въпреки че в журналистиката, все пак, има определени граници и правила, за разлика от писането на книги, където свободата е безгранична, отново намирам как да изградя идентичност. Ключът е в отношението, за което споменах и преди малко.

Всъщност, независимо с какво се занимава, всеки човек пише история с живота си, но не всеки я облича в правилните думи. А понякога една правилна дума, прочетена в определен момент, е способна да промени цели светове, да преобърне представи и да внесе неподозирани емоции. Това е и една от причините да създам „Кибрит”. И дори и само за това – си струва всичко останало!


А защо в България?

България е дом, уют, семейство. Тя е родината, без която не можем, независимо колко още има да се развива, за да достигне до по-високи нива в икономически, политически и чисто социален аспект. Сигурно ви прави впечатление колко много емигрирали българи чувстват нестихваща носталгия в себе си по България. И колкото и успешни да са далеч от нея, продължават да чувстват липсата й. Това ми споделят редовно познати, които живеят и работят далеч от родината, както и събеседници по време на интервю. Това никак не е случайно. Защото България винаги ще е нашата земя и нашето място, а навсякъде другаде ще бъдем гости.

По света има пръсната много природна и архитектурна красота, но за мен България е най-красивата страна – невероятната природа тук винаги кара чужденците да притаяват дъх. А после, когато се запознаят с духа и атмосферата по нашите земи, се влюбват в тях за цял живот. Влюбват се и в българските традиции, в храната, в музиката, в обичаите, съхранили идентичността на поколения българи. Опитват се да научат поне няколко думи от богатия ни език, който просто няма аналог. Всичко това поражда гордост. Голяма гордост!

И ако всеки българин си припомня по-често за някое от многото достойнства на родината ни, а не се вглежда само в ръбчетата, може би ще ни бъде по-лесно да изглеждаме, но и да бъдем, по-сплотен и уважаващ се народ.


Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли в професията?

Предизвикателства има постоянно, защото живота става все по-непредсказуем, а оттам и хората – по-променливи. Живеем в странни времена, в които си говорим за обединение, а всъщност сме доста разделени – и в мислите, и в действията си. Моята професия е такава, че винаги напипва пулса на нагласите в хората, желанията и страховете им, а това, колкото и интересно да звучи, не винаги се оказва лесна мисия.

Понякога желанието да бъдеш общественополезен надвишава в пъти реалните възможности да промениш нещо в дадена ситуация. Това може да доведе до силно разочарование, но също така може и да подсили волята за стремеж невъзможното да стане възможно.

Винаги има избор, погледнато психологически, независимо от тежестта на фактите и силата на обстоятелствата. Самата идея за това е окриляваща!

В този смисъл, гледам на предизвикателствата в професията си като на възможности – да подобря нещо, да науча нещо, да помогна на някого, да проправя път на ценно послание. Начин винаги има, стига човек да не се отказва да го търси. Големият прогрес винаги е сбор от много малки, но системни крачки и се случва постепенно.


А как се справиха Вашите клиенти, партньори и Вие самата с новата КОВИД 19 реалност?

Всъщност справянето е в процес на развитие, защото пандемията, за съжаление, е все още актуална тема. Нейната поява беше внезапна и никой не беше подготвен за последици от такъв мащаб. И колкото и безкрайно адаптивна да е човешката природа, при една такава ситуация, в която неизвестното изведнъж придоби плашещи размери, въпреки действията ни, това винаги предполага различни проявления на стрес. Неизбежно е.

За мен от началото на тази ситуация до ден-днешен най-важно, редом с усилията да опазя физическото си здраве, спазвайки въведените мерки, е да съхраня психиката си. Защото ако психиката боледува, е въпрос на време и тялото да я последва.

Няма готова рецепта какво и как трябва да се прави, но в момента, в който човек осъзнае какво реално може и кое наистина зависи от него, по-ясно може да прецезира реакциите си.

Нахлуването на тази пандемия се оказа времето, в което да се обърнем към самите себе си, да бъдем повече време с близките си, да довършим нещо, което все сме отлагали, без да бързаме и да усетим с пълна сила смисъла на думата „заедно”.

Това беше и момента, в който концентрирах вниманието си към „Кибрит”, която се превърна в нещо като спасителен пояс за сетивата, като отдушник за ума и отдалечен остров за душата, с който мислите изглеждат идея по-подредени, а живота – по-спокоен. Така я усетих аз, така се надявам да стига и до хората. Може би, защото в книгата присъстват много реални равносметки и в същото време достатъчно жива емоция, която ги омекотява, но без да отнема от тежестта им. Има пламък, който може не само да гори, но и да стопля, да тушира силата на стреса от тази нова реалност.


Как приемате конкуренцията?

Като неизменна част от живота и със солидна доза вдъхновение. Когато е истинска, конкуренцията е стремеж за развитие. Тя е онзи барометър, който ти показва и много, и малко едновременно – колко много си постигнал в професията си, например, но колко малко е всъщност, на фона на нейните предели. Или обратното. Или колко си осъзнал в личностен и чисто житейски план, а колко много още има да откриваш, и да прилагаш на практика. Това е тема с продължение.

За мен конкуренцията на моменти е и коректив – не само в посока какво мога да подобря в себе си или в това, с което се занимавам, но и какво никога не трябва да променям, независимо от цената.


Какво планирате в близко бъдеще?

Нали знаете какво гласи онзи израз, че ако искаш да разсмееш Господ, му разкажи за плановете си. Предпочитам да си поставям краткосрочни цели и да следвам стъпка по стъпка желанията си. Човек не трябва да спира да мечтае и да сбъдва мечтите си, дори когато рутината е заела някакъв аспект от живота му. Следвайки този принцип създадох „Кибрит”.

С такава нагласа преоткрих и потребността си да пиша, без да допускам да я профилирам. В работата си пиша по един начин, в книгите – по друг. Преди четири години успях да защитя и дисертационния си труд, за който пък научния стил е задължителен. Предстои ми да превърна този труд в книга (монография), трябва да обособя и учебник.

Човек трябва да намира системно начин да се преоткрива, колкото и добър професионалист да е станал в дадена област. Това не означава обаче, непременно да прави кардинални промени. Не. Достатъчно е само да внася по малко и редовно импулс в душата си и да следва посоката му.


Какво е посланието или съвета Ви към читателите на списанието?

Преди всичко да бъдат много здрави, защото от това по-важно няма. Да ценят повече живота и да не забравят да го живеят. Да не пропиляват времето, защото то е единствения актив, който няма възвръщаемост!

Бих посъветвала също всеки да не оставя никога мисълта си да залинява, защото в нея са и въпросите, и отговорите за действителността.

Да пази много душата, защото в нея има толкова много мъдрост, колкото и 1000 страници не могат да поберат. И да наблюдава повече, отколкото да коментира – често онова, което можем да видим, ще убегне от погледа ни, ако сме заети само с приказки.

И, разбира се – да прочетат „Кибрит“ – сигурна съм, че всеки ще открие нещо много специално за себе си, с което след това трудно би се разделил.


Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.

0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Секси през 2022

Comments


bottom of page