Кражба на марка – кога е възможна?

Марката е лицето на нашия бизнес. Чрез нея клиентите ни разпознават, а конкурентите се сравняват с нас. Предприемачите често се фокусират върху успешното налагане на бранда, без да отделят специално внимание на защитата му и това може да има сериозни последици. За целта на днешната публикация ще използвам разговорния термин „кражба на марка“, макар и той да не се съдържа в закона.

Кога е възможно конкурент да открадне нашата марка?

На първо място - ако не сме я регистрирали. В тази хипотеза всяко трето лице може да започне да използва името и логото ни и да привлича нашите потенциални клиенти. Възможно е това лице дори да регистрира нашата марка, като след това ни забрани да я използваме. Този вариант е свързан с цялостно ребрандиране не дейността, което е скъп процес, неминуемо водещ до отлив на клиенти.

Какво е решението? В този случай действителният притежател на нерегистрираната марка има средства за защита по административен и съдебен ред. В зависимост от конкретната хипотеза се подават различни по основание искания за заличаване на марката. Тези производства обаче са дълги и свързани със значителни съдебни разноски. Не всеки адвокат може да води успешно такова производство, поради неговите индивидуални специфики. Единственото адекватно решение е търговската марка да се регистрира навреме, за да не се стига до описаната ситуация.

Втората хипотеза, в която можем да говорим за „кражба на марка“, е възможна когато сме регистрирали марката си, но не я поддържаме правилно. Поддръжката на марката се извършва от специалист по интелектуална собственост и се състои в извършването на месечен мониторинг. Мониторингът дава информация дали конкурент не е заявил нашата марка или сходна на нея. Ако това се случи, имаме 3 месеца да подадем опозиция. Не го ли направим – марката на конкурента се регистрира и съществува наравно с нашата.

Какво е решението? Ако сме възложили мониторинг на специалист – подаваме опозиция в законовия срок и по-късната марка ще бъде отказана. Ако не сме възложили мониторинг и пропуснем срока – подаваме искане за заличаване. За него важи всичко казано и в първата хипотеза – водим дълго и скъпо производство за защита на марката, което сме можели да си спестим, ако бяхме сключили договор за мониторинг.

Ето и един практически пример от българската действителност. Сайтът за колективно пазаруване Grabo.bg регистрира марката си през 2011 г. През 2012 конкурент заявява почти същата марка. Марките са с толкова висока степен на сходство, че е налице законовата хипотеза за възможност за объркване на потребителя:

Действителният собственик обаче не е реагирал и недобросъвестният конкурент получава регистрация, а двете марки съществуват паралелно. Това значи, че заявителят на по-късната марка може да използва марката свободно и започва да го прави. Срещу тази по-късна заявка са подадени 2 искания за заличаване, първото през 2014, второто – през 2015 година. Едното е отхвърлено, другото – уважено. Тъй като тези производства са сложни, с дъгли срокове и значителни по обем доказателства, решението за заличаване влиза в сила едва през 2020 година. Фактът е, че по-късната марка е успешно заличена, но това се случва 5 години по-късно. Също така, в последствие се оказва, че дружеството, чрез което марката е заявена, няма имущество и срещу него са безмислени всякакви искове за вреди, а ищецът не може дори да си възстанови направените разноски.

Решението срещу всякакви опити за кражба на марката ни винаги минава през правилната защита на бранда. Важно е както да регистрираме марката си навреме, така и да я поддържаме правилно, използвайки услугите на специалист.