top of page
  • Снимка на автораTOP'S HONEY

Научете историята на Tops honey - български производители на мед от горите в предбалкана

Има много спекулативни казуси относно темата за меда и пчелите през годините, затова съм изключително щастлив, че днес наш гост е един истински специалист в областта, с когото следващата година ще можем да си говорим за мед, за медопроизводство и за пчелите като цяло.


Най-вероятно ще развенчаем разни митове, ще разберем нещо ново и ще дадем полезна информация.

Естествено, няма да подминем въпроса защо, ако пчелите умрат до пет години, хората също ще измрем?

- Огромно удоволствие е да Ви представя Красен Топалов. Здравейте!

- Здравейте! Първо искам да кажа, че се радвам, че съм част от Вашия формат и че правим това интервю.

- Разкажете ни малко повече за себе си. Какво сте завършили и какви са били първоначалните Ви интереси? Много ми е интересно да разбера защо един млад човек решава да започне от един момент да се занимава с мед и в какво по-точно се състои това занимание, защото има хора, които също казват, че се занимават с това, само защото имат пет кошера в задния двор, например?!

- Казвам се Красен Топалов, на 38 години. Изобщо не съм мислил, че до такава степен ще успея да развия този бизнес, с който се занимавам в момента - пчеларството. Завърших икономическо образование. Занимавам се с търговия и съхранение на зърна, което е доста по-различно от това, за което си говорим сега.

Пчеларството и любовта към пчелите съм наследил от баща ми и по-скоро това е един семеен бизнес, започнал да се развива благодарение на дядо ми, а след това и на баща ми. През 2009 година и аз реших да направя своята стъпка, развивайки стопанството. Ние сме тръгнали с 35 кошера. Баща ми е работил в държавно пчеларско предприятие до времето на демокрацията, а след това в свой частен, допълващ бизнес с малко стопанство и така 2009-та решихме да стартираме с малко повече ентусиазъм, и хъс, и да направим голямо стопанство.

Идеята тогава беше да направим около 300-400 кошера, но аз съм си представял, че това е едно оптимално стопанство, което да даде достатъчно препитание на едно семейство да води един нормален начин живот.



- Много ли са 300-400 кошера?

- Ами в България, да кажем, едно средно-голямо стопанство е с около 300-400 кошера.

- Тоест, такива са повечето стопанства в България?

- Да, това са масовите стопанства в България. Тоест, 85-90% от големите стопанства в страната са с между 300 и 500 кошара.

- Добре, а каква продукция създават на година, примерно, 400 кошера, средно?

- Средно един кошер може да даде между 20 и 40 килограма мед годишно. Много зависи от годината, от района, дали ще прави подвижно пчеларство, а също много важно е и какво ще бъде времето. Нашата технология, да кажем, е от 4-5 години да правим само подвижно пчеларство - ние си избираме райони, където има предимно липови и акациеви масиви, тъй като отглеждаме биологично пчеларство, и имаме доста стационарни пчелини, около 90% от тях са такива. Имаме и пчелини, които опрашваме като слънчогледови култури. Правейки това подвижно пчеларство, съответно добиваме и повече мед.

- Значи имате щастливо отгледани пчели, така да го разберем?

- Отглеждаме ги щастливо, да, грижим се за тях и им подсигуряваме доста разнородна паша. Отделно ние така правим последователността, за да може да хванем два цъфтежа на акация или липа, защото в различните точки на България липата цъфти според времето, застъпва се.

Да кажем, ако в търновския район започне да цъфти в нашия регион най-скоро липата, по Шумен и Провадия започва да цъфти с около 15-20 дни по-късно, което ни позволява да направим две паши, два пъти на една и съща култура. И това нещо качва добива на мед.

- Предполагам, че както при всеки друг жив организъм на планетата, храната е много важна за пчелите? Наскоро, говорейки си с Веско Николов от Фарма Вет, разбрахме, че пчелите имат нужда не само от храни, но и от хранителни добавки, което е нещо, което лично аз чувам за първи път. При Вас има ли такова нещо?

- Пчелите, както всяко едно живо същество, също имат нужда от витамини, минерали и белтъчини повече и когато природата не може да ги набави, ние им ги добавяме. Гледаме тези добавки да са чисти и балансирани. И те имат такава нужда, както и ние. При едно небалансирано хранене всеки човек или започва да слабее, или да дебелее, а когато пчелите започнат да слабеят, слабее и колонията, и стават непродуктивни.

- Един кошер колко пчели има и като едно семейство ли се води?

- Един кошер е едно семейство, да. Има и колеги, които си правят и двусемейни кошери, но един кошер основно е с едно семейство. Колонията на пчели в пролетно време и медоносно, да кажем, както е сега, когато е сезона, варират между 30 и 60 хиляди пчели в един кошер.

- Колкото повече са пчелите, толкова повече е и меда, нали така?

- Ами, не е точно така. Повечето пчели идват от това, когато семейството е здраво и пчеларят правилно се грижи за неговото развитие. Тоест, пролетта е изключително важна за пчелното семейство, тогава се определя дали то ще бъде продуктивно или ще се развива в медоносния сезон - тоест, да набъбва, за да може да стане колония, която да иззимува.

Пролетта е много важна, защото това са един-два месеца от цялата година, изключително важни за целия сезон. Пчеларският сезон, общо взето, е около четири месеца. Два месеца е подготовката, за да може да стартират пчелите и грубо от два месеца до два месеца и половина е пашата. Най-важното нещо е един пчелар да може да подготви правилно семейството. Колкото по-голяма е колонията и колкото повече са пчелите, толкова по-продуктивен е този кошер и повече мед се добива от него.

- Ще Ви върна малко по-назад в разговора. Значи през 2009-та си казвате "ще се включа в бизнеса", който, доколкото разбирам, е семеен, което е много хубаво, защото все повече партньори на списанието, без значение от големината на бизнеса си, са именно семейни. Според мен това е прекрасен пример и разбива мита, че със семейството не трябва да се работи. Напротив, дори семейството може да направи много здрав и много солиден бизнес, който да е много полезен. С колко кошера стартирахме през 2009-та?

- Стартирахме със 70 кошера, от които 35 са от баща ми и 35 кошера закупуваме. Като тогава участвахме по една програма "Млад фермер", което е и първата програма, финансирана от държавата. Така започнахме развитието по този бизнес план и целта беше да достигнем около 300 кошера пчелно стопанство. Бях си поставил цел да ги направя и до 400, което е оптимално.

Във фазата на развитие започнах да виждам доста потенциал в този бизнес. Имах доста по-различни виждания от това да сме като всички останали, с едно типично стопанство в някакъв двор, защото буквално бизнеса, който сме започнали, е от едно дворно място във вилна зона близо до Търговище и там са разположени всичките пчелини.

С годините пчеларите са все повече и повече, има доста малки стопанства и доста голяма наситеност на пчелините в определени райони. И реших да изляза от зоната си, и от стандарта, който има всеки един пчелар, и така започнахме да настаняваме пчелите в гористите местности, като по-малко пчели с повече пчелини. Иначе казано, един пчелин, ако да кажем има 200-300 кошера, ние сме ги правили с по 40-50 кошера на пчелин, тоест, разположихме кошерите с около 10 пчелина в различни горски местности. В един момент през 2011-2012-та семействата вече станаха около 1100 кошера.

- Чакайте малко, казвате "2009-та ще правя 400 кошера", а изведнъж през 2011-та имате 1100 кошера?! Как така стана? Това е близо три пъти повече...

- Да, доста, доста драстично станахме от малко - голямо стопанство. И когато направихме 1000 кошера, вече бях наясно, че това е нещо изключително важно и отговорно, и е бизнес, който не може да се управлява само от мен и баща ми, са вужви и допълнителни работници, хора, които да са част от нашия екип, да помагат. Назначаването на допълнителен персонал на мен ми се услади, като си казах: "няма как да не може и още по-голямо стопанство".

Съвсем случайно наш семеен познат, който е в Нова Зеландия може би от 20 години, говорейки си с него на видео връзка, ни разказа за някакво стопанство, което е изключително модерно там и е с над 2500 кошера, изключително много мед се добива и е много професионално, микронизирано. На мен ми стана много интересно. Поисках да ме запознае с този човек, да ни покаже начина и метода на работа. Да, под формата на на клипове и много кореспонденция с тези хора. Така ми се роди тази идея - да направя нещо подобно и в България. Затова от 2013-та досега стопанството ни е с над 3000 кошера!

Общо взето смея да кажа, че вече правим едно професионално пчеларство, което е изключително механизирано. Имаме едни от най-добрите техники в този сектор, защото когато човек чуе пчеларство, си казва, че или трябва да останеш без кръст, или трябва да си луд да стоиш и да управляваш толкова много кошери. Напротив, нашите пчелари, пчелни стопанства и преработката вътре, са изключително автоматизирани. Дори корпусите, които вдигат пчелите, не ги вдигат на ръка, не ги мъкнат, а има специални машини, които ги следват и вдигат механично. Нещо, което облекчава страшно много пчеларя, дава му възможност да пести време и много усилия.

Ако питаме някой, който се занимава с пчели и му кажем: "100 кошера нормално ли е един пчелар да мине за деня?", той казва: "ами, на мен 100 кошера ми е стопанството, което гледам през годината".

Нашата норма, примерно, е един човек да успее да мине 100 кошера на всяка една манипулация, която правим - преглед, вадене на мед или правене на пчелна отводка. Ние имаме един минимум, който трябва минем, за да може да си изпълним поставените цели и планове.

- Добре, вие сега имате 3300 кошера, нали са толкова? Това е почти 10 пъти по-голямо от стандартните стопанства в България. Това прави ли ви най-голямото стопанство за медопроизводство у нас?

- Ами да, тук, в България, сме най-голямото стопанство. Има такива три или четири в Европа, основното пчеларство, което е с най-много кошери е в Канада, Нова Зеландия и Австралия - там е професионалното пчеларство с такъв голям брой кошери. Не, че другите стопанства не са професионални, но говорим за мащабно пчеларство, което се управлява от един човек с толкова много брои кошери.

Нашата идея беше да се модернизираме, да направим затворен цикъл на производство - тъй като не ни беше достатъчно само това, че произвеждаме продукцията си. Преди няколко години създадохме и марката Top's honey, която всъщност излезе на българския пазар.

С други думи, след като извадим пчелната си продукция - мед, прополис, прашец, няма значение кое, добиваме абсолютно всичко от пчелите, и си го преработваме, тук, в нашия цех. Нямаме никакъв външен процес, от който да зависим. Единствената външна доставката ни е амбалажа - всичко останало излиза от нас. Ние си произвеждаме сами и инвентара за кошера, като восъчните основи - това, което се прави за предподготовка на медоносния сезон.

- Тоест, държите 100% контрол върху производството и качеството, и реално имате краен продукт, и то не само един, нали така?

- Точно така, имаме краен продукт. Освен чистия мед, който произвеждаме, произвеждаме и медове с добавени продукти. Искам да отбележа, че абсолютно всичко е наистина натурално и всеки един наш продукт, който влагаме в митовете, е с доказан произход, и е българско производство. Единствените изключения са при мед с джинджифил и куркума - там е ясно, че джинджифила и куркумата ги няма в България и ги внасяме.

- Във вашето семейство се занимавате с мед от 30-40 години и имате 3300 кошера. На база на този опит и на това ноу-хау, кажете ми, моля, каква е разликата между домашно произведен мед и мед, произведен от голяма фабрика?

- Много е важно хората да пречупят тази граница, че едва ли не домашното или това, което ще го взема от комшията, е най-хубаво, защото той си го гледа в двора. Дали пчелите му стоят в двора или както при нас - ще стоят в гората, пчелата лети 5 км. като до 3 км. е най-продуктивна, тоест до 3 км. зона тя може да събира нектар. Дали ще стои на комшията в двора или извън населеното място, е почти едно и също. Въпросът е къде пчелите са най-близко до медоносната паша.

Що се отнася за продуктите и медовете, и това дали са истински, или не, в магазините е много хубаво хората да се ограмотяват, гледайки етикетите, защото там не може да се спекулира. Контролът е изключително строг и е много добре направен, така да кажа, от Българската агенция по храните. Те проверяват страшно добре всяка една фабрика.

Всеки може да произвежда некачествен мед, но той трябва да го опише на етикета. Тоест, когато видят стопроцентов мед в магазин, то със сигурност е минало през контрол. Има много хора, които казват: "ама той го е разтопил, филтрирал го е и му се губят свойствата". Не, напротив, медът минава през стерилизация, както всеки един продукт, за да излезе годен за консумация и когато мине този процес, не означава, че му нарушаваме структурата, ами просто го прецеждаме по-фино.

При ваденето на мед се отделят много восъчни частици, пипала от пчелите, вадиш рамките, все пак, на полеви условия и го караш от от полето до цеха да се центрофугира. Това е един процес, който по някакъв начин трябва да се филтрира, за да може да излезе чист краен продукт. Това е и смисъла на едно преработвателно предприятие, то просто да може да преработи суровия продукт и да го направи вече 100% годен за консумация.

- А не, че го блъскате с химия за повече и повече продукция, нали?

- Не, абсолютно. Достатъчно паша има. Пчелата си знае това как и кога да си събере меда. Това дали тя се хранела със захарни сиропи и после меда бил захарен, това няма как да се направи. Ние в момента сме с около 40 пчелина, най-вероятно до края на годината ще станат 100 обекта по план, да кажем до 90 сигурно ще реализираме.

Всеки един обект, всеки един пчелин, влиза с точна партида в нашия цех. Тази партида, след като се извади меда, се окачествява, взима се за анализ, прави му се поленов анализ първо, за да се определи какъв е меда, след това се изпраща в лаборатория за изследване на абсолютно всички захари, антибиотици и пестициди.

Не винаги пчеларят е виновен за това, ако в меда има нещо. Има много земеделци, които имат лошата практика да използват още нерегламентирани препарати, които се пръскат в полетата за малко по-бърз ефект на това растенията им да бъдат по-добивни. Пчелата, посещавайки дадено растение за прашец или каквото и да било, със сигурност се отърква, събирайки нектар от това растение, съответно вкарва пестицида, с който земеделецът е пръскал в кошера.

- И за финал на първия ни разговор искам да Ви попитам за нещо, което отбелязах в началото. Казвате, че пчеларите стават все повече, в същото време в световен мащаб се говори за измиране и намаляване на пчелите - успоредно съществува и теорията, че когато пчелите изчезнат напълно, и човечеството ще ги последва до пет години?

- Пчелите намаляват, като цяло, в световен план и това е проблем, който до някаква степен идва и от пчеларите, като визирам и себе си, защото неправилната подготовка и ненавременното вземане на решение за това дали пчелата е в добър здравен статус или не. Тя дава отражение на края на сезона. Пчелното семейство е единственото животно, което може да разбереш, че се случва нещо с него едва на финала, тоест или когато погине, или вече е толкова зле, че няма какво друго да направиш.

Основната болест, която причинява смъртта на пчелите, и от която възлизат още куп болести - това е вароатозата. Това е един акар, кърлеж, който ходи по пчелите, всъщност, се забива в лимфата и смуче кръвта им. Този кърлеж е и носител на много други болести по пчелите. Хубавото е, че може да се контролира.

Нещото, което не може да се контролира, това са пестицидите, които са в конвенционалното земеделие. Там изключително много препарати се изливат и пчелите, които вкарват нектара в кошера, заразени от тези пестициди птици, в началото може да не дадат никакво отражение, но меда, който си запечатват на края на сезона, и започват да консумират зимата, за да съществуват, е отровен с отровата, която са си прибрали като реколта през летния сезон. Това води до по-голяма загуба на пчелните семейства. А когато умират голяма част от пчелите и семействата, ние нямаме с какво да си опрашваме културите.

Много хора са правили опити с различни видове насекоми да опрашват култури, с цел така да докажат, че дори да ги няма пчелите, няма значение и светът ще си продължи. Напротив, не е така, цъфтящите растения няма как да цъфнат без опрашване.

В Китай преди десетина години имаше в едно място, където всичките пчели, поради някакво пръскане в целия район, са умрели. И докато възстановят пчелите, те са опрашвани градините си, като опрашването, което прави една пчела за деня, са го вършили над 130 човека. Представете си да минават и да опрашват всяко едно растение, при условие че един кошер са 60 000 пчели. Умножено по 130, това прави наистина много.

- Бих Ви предизвикал да отправите един призив към аудиторията ни!

- Искам първо да кажа на хората наистина да избират натуралното, да започнат да консумират повече мед, защото България е последната страна по консумация на мед в света. На глава население се падат горе-долу около 350 до 70 грама годишно, а за сравнение - в Германия са над 4 кг. и половина.

Искам да кажа на всички хора - консумирайте повече мед и пчелни продукти, те наистина са здраве и това е най-близката храна до природата. Тоест, нещо, което пчелата го е събрала, ние го вкарваме и го пакетираме в бурканче, оттам влиза в магазините до крайните клиенти. Тоест, продукта, който не търпи абсолютно никаква преработка, а е чист, директен продукт. Затова, хапвайте повече мед и бъдете здрави!

Много хубав финал! Хора, хапвайте повече здраве, така ще се чувствате по-добре! Красен, много Ви благодаря за разговора и до скоро!



0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page