top of page

Общото между таратора и черния петък

Търговската марка е лицето на бизнеса ни. Тя ни отличава от конкурентите и е ценен актив, за който трябва да се грижим внимателно. Важно е да изберем име, което да е атрактивно, запомнящо се, закачливо, да имаме красиво лого, изготвено от доверен дизайнер. Не по-малко важно е обаче да съгласуваме това име с адвокат по интелектуална собственост, преди да започнем да го налагаме на пазара. Малко търговци, както и дизайнери, включително такива, предлагащи „нейминг“ услуга, знаят, че не всяка дума, слоган и не всяко лого може да бъде търговска марка. Българските и европейските закони налагат множество ограничения, а ако не се съобразим с тях, заявката за регистрация на марка ще бъде отказана. 



Най-често срещаните основания за отказ са хипотезите на описателните марки. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4, ЗМГО и art. 7 (1)(c), EUTMR, не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци, указващи вида, количеството, качеството, географския произход, или друга съществена характеристика на стоките и услугите, за които марката с заявена. Най-общо казано – не може да произвеждате сирене под марката „Сирене“. Това е така, защото този термин не може да отличи стоката на един търговец от тази на другите търговци в същия бранш, каквато е основаната функция на марката, но също и защото терминът не следва да се монополизира, а трябва да остане свободен за ползване от всички стопански субекти. Практиката ми показва, че българските предприемачи не са особено креативни и често се спират именно на описателни термини. Ако не са направили консултация със специалист и започнат да налагат марката си на пазара, след време изпадат в ситуация, в която не могат да получат регистрация. А липсата на регистрация води до липса на правна закрила. 


В България винаги е имало куриозни случаи сред заявените марки. Любимият ми пример са две заявки от 2004 и 2005 година за марка „ТАРАТОР“, заявени именно за млечни храни и напитки. И двете са отказани. По информация на колега, работил по случая, тезата на заявителя в производството по регистрация на по-късната марка е била, че марката е изписана на латиница и следва да се чете „ТАПАТОП“, но този аргумент не е бил приет при постановяване на решението.


През 2014 година румънското дружество Dante International SA, собственик на популярната платформа eMAG, заяви 4 търговски марки „Black Friday“. Вероятно поради недоглеждане на експерти от Патентно ведомство, заявките преминаха успешно производството по експертиза и бяха регистрирани. Едва когато в медиите се появи информация за марките, някои търговци предприеха законови действия и марките баха заличени. Основанието за заличаване тук е фактът, че марката се състои изключително от дума или израз, станал обичаен в говоримия език по отношение на предлаганите услуги, както и липсата на отличителност на термина. 


Общото между двата случая е, че при консултация със специалист двамата заявители щяха да са наясно, че марките им противоречат на изискванията на закона и няма да получат регистрация. При постановяване на отказ се губят платените за регистрацията такси, които, осоебно при европейски и международни марки, не са никак малки. Ако пък вече е започнало налагането на марката на пазара, се налага цялостно ребрандиране на дейността, което е свързано със значителни разходи.


За мен: Завърших специалност „Право“ през 2011 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Още докато бях студентка започнах работа в кантора, в която прекарах близо 10 години и имах възможност да се уча от по-опитните от мен адвокати. През 2020 г. започнах самостоятелна адвокатска практика и се фокусирах върху темата, която ми е най-интересна и в която вече развивах задълбочени познания – интелектуалната собственост. Зад гърба си имам стотици регистрирани търговски марки и сериозен брой съдебни дела, свързани с търговски марки и авторски права. 


Обичам да представям себе си като „дигитален адвокат“. Стартирайки собствена практика преди близо 3 години, си купих принтер и 2 топа хария, които все още не съм изразходила. Работя изцяло по електронен път, както с клиентите си, така и със съда, с Патентно ведомство и с Европейската служба за интелектуална собственост. Електронната комуникация пести време, което води до възможност за оптимизация на сроковете, по-добра организация и ефективност. Имам значително присъствие в социалните мрежи, където ежеседмично коментирам любопитни казуси от света на интелектуалната собственост, с което успешно развивам и налагам бранда Адвокат Диана Попова.


0 коментара

Подобни публикации

Виж всички
bottom of page