Творческо приспособяване - бъдещата идея за здравето.

Творческото приспособяване е способността ни да намираме здравословни начини, които ни помагат да посрещаме промените в заобикалящия ни свят. Онова, което ми е помогнало изключително много и съм благодарна.



Защо ни е нужно приспособяването?!


Светът се движи все по-бързо и по-бързо днес. Промяната и адаптацията ще са в основата на оцеляването все повече и повече. Предвижда се нужда от все по-бързо учене и преквалифициране. От все по-бързо приспособяване. Какво е съдържанието на творческото приспособяване - стремеж да организираме себе си и средата около водещите ни потребности.


Например, ако се чувствам самотна ще потърся някой приятел или ще изляза и ще се насоча към място, където има възможност да срещна хора. Творческото приспособяване е процес, в който се стремим да отчитаме и се грижим за нуждите ни, както и тези на средата едновременно. Това е важно, защото, ако се грижим само за себе и не ни вълнува средата/това е консуматорското мислене/, рано или късно тя ще ни изостави – лош въздух, природни бедствия, вируси. Ако твърде много се фокусираме в средата и се грижим за другите, но изоставим себе си ще се саморазрушим.

Творчеството е движение, движение, което ни обогатява и развива. А движението и свободно и творческо, когато имаме възможност да правим осъзнат избор. Свободната воля е най-големият ни дар като човечество, сами да избираме действията си и да сме отговорни и отворени за последствията им.


Откритието на 20 век бе теорията на относителността, а на 21 век вярвам, че е невропластичността/способността на мозъка да изгражда нови невронни вериги, които са основата на различните ни занания и модели на поведение/. Способността да сме гъвкави, да градим и скулптурираме себе си – това вече е съвсем буквално възможно, но чрез волята и осъзнатостта. Кой съм в момента, какво искам да изградя и как да го направя – отговорите на тези въпроси са фундаментални за днешния човек, ако иска да живее удовлетворително.


Днес все повече и повече хората се стремят към резултати, ако може и по-бързо. От друга страна резултат се постига с постоянство, а това е все по-трудно, тъй като е пълно със стимули и разсейващи фактори. В работата ми основна нужда при хората е промяната, а промяната е въпрос на воля. Често чувам : нямам воля, липсва ми воля, ужасно съм непостоянен,…Затова реших, че е ценно да опознаем волята малко по-добре и така да я превърнем в сътрудник и приятел по пътя ни. Можем да се справим само с онова, което познаваме и разбираме. Волята е нашият основен инструмент за творческо приспособяване. От какво се прави волята?! Това е абстрактно понятие, ние можем да се справим само с конкретни неща, не с абстрактни. Казваме имам нужда от повече любов – какво означава това – по-често да те прегръщам, да ти казвам, че те обичам, да ти подарявам цветя, да подкрепям работата ти. Какво е за теб повече любов?! Същото е с волята – нужно е да вникнем в съдържанието на това понятие, за да го превърнем в реалност. Волята е целенасочен процес на изграждане на способности, навици, модели на поведение, в чиято полезност и необходимост вярваме. Още по-опростено е намерение и енергия/сила/, които да се въплътят в действие.

Във време на свръх стимулация ни е необходимо да градим целенасоченост, за да вървим по пътя, който сме избрали. Волята е вътрешния ни добър лидер, който се грижи за нас и е важно да го следваме. Вътрешните ни конфликти ни спират и отклоняват от верния път – нужно е да опознаем себе си и отделните си аспекти, за да ги ръководим мъдро. Волята се прави от намерение, сила и вътрешен интегритет.

Какъв да е пътят всеки сам избира, важно е да може да избира, да има свободна воля, а тя е свободна, когато има осъзнатост – истината ще ви направи свободни се казва в библията. Истината в този случай е синоним на осъзнатост, на разбиране на процесите в мен и около мен. Много хора не довършват нещата, отказват се от пътя си и е важно да си зададат въпроса – защо започнах, как тръгнах по този път - там е част от ключа към решението.

Във филма „Усещане за жена“ Ал Пачино, който играе ветеран от войната, изгражда защитната си реч към едно момче, което отказва да предаде състудентите си, които са се провинили и е изправено пред комисията по етика, казвайки на комисията: „Достигал съм до кръстопът много пъти в живота си. И винаги съм знаел кой е верният път, без изключения. Но никога не съм го поемал. Знаете ли защо?! Защото е дяволски трудно!

Пред вас е Чарли. И той е на кръстопът, но е избрал своята посока. Верният път. Път, изтъкан от принципи, които изграждат характера…“ Още Аристотел е открил, че щастието е свързано с морала и чувството за удовлетворение от себе си. Каквото и богатство да натрупате, ако не обичате и не уважавате себе си, няма да сте щастливи. А любовта и уважението към себе си идват в резултат на творческо приспособяване, което е хармонично, в което взаимодействието със средата води до обогатяване и вдъхновение.

Вярвам, че нерядко пътят е по-важен от пристигането. Ако приемем, че съществуването ни започва с раждането и приключва със смъртта, то животът се явява пътят между тях. Неслучайно казваме „жизнен път”.

Чувам хора, които казват: „Животът ми сякаш изтече, без да се усетя, изплъзна ми се”. Обикновено, това са личности, движещи се от точка към точка, не забелязващи пътя, фокусирани върху началото и края, тунелно виждащи.

Колкото и да сте постигнали в живота си, ако съберете само реализираното, ще ви изглежда пусто и малко. Но ако сте изживявали пълноценно и осъзнато процеса – вървенето по пътеките с цветята и билките, изпълващи пространството с присъствието си, изкачването на скалите и усещането за следите на времето, изградили формите им, спускането по склоновете и хоризонтите, издигащи се и потъващи, плуването в реките и чувството за цял един свят, който се намира под вас, летенето в небето и заобикалящите ви менящи се образи от пух, ще усетите пълнотата на житейското си пътешествие. Ще живеете в мига, не за него, а в него.

Щастието не е статично състояние, статична е смъртта. Страданието се поражда, защото приемаме, че трябва да постигнем даденост, статичност и да я съхраним непокътната. Замислете се и ще откриете, че всяка форма на страдание съдържа в себе си съпротива – съпротива към движението, към естествения ход на живота. „И заживели щастливо“ – за някои тази фраза звучи като нещо, което се достига и застива в едно състояние. „Заживели” предполага продължили движението си, „щастливо“ предполага с любов и осъзнатост - творчески.

Нека светлината от Великденските празници остане дълго в сърцата ни, за да ни напомня, че истината винаги намира начин да се прояви и че трансформацията и прераждането на светлината е част от щастливото пътуване на човечеството!





ПОПУЛЯРНО СРЕД АБОНАТИТЕ