ALEX MANCHEV TRIBUTE

Спомням си 30.10.2017 много ясно. Тридесетият му рожден ден, отбелязан с изключителна изложба в галерия Сан Стефано Плаза под името “30/30/30”. Дрескода за всички дами беше черна рокля с гол гръб - любимото ми.

Нямах търпение да отида и да го видя. Бях влюбена в него и изкуството му. Не просто изкуство, а мисия и начин на живот. Всеки, който е виждал Алекс на живо, е усетил неповторимата му енергия и маниера, който има към жените. Как флиртува с тях само с поглед, но не романтично, а като творец, който иска да ги овековечи в някоя от фотографиите си. Всички сме чували, че е известен фотограф, който e първият българин, заснел седмицата на модата в Париж. Но не всички знаят как виждаше света той. Никога няма да забравя следния текст, който стоеше на входа на изложбата “30/30/30”: “Здравейте, аз съм Алекс Манчев и се занимавам с художествена фотография. Творчеството ми през годините е минало през такива жанрове като портрет и модна фотография, стигайки до това, което е днес, а именно художествена симбиоза между двата жанра с акцент върху истинското женско начало… В работата си най-много ценя човешката връзка, която се изгражда между модела и мен, огромното доверие, което печеля по време на една подобна фотографска сесия. Вдъхновява ме възможността да представя жената по начина, по който само аз я виждам, издигайки я на пиедестал. С фотографиите си се стремя да докажа, че въпреки голотата си, жената може да бъде много повече от сексуален обект, а именно – произведение на изкуството. Целта ми е актовите снимки освен да покажат красиво тяло и да разкрият характера и душевността на една жена. Фотографирайки, аз търся в кадъра си една непринуденост и нежност. Търся да покажа уюта и топлината на дома, в който жената се чувства свободна да прави каквото пожелае, включително да се разхожда както се е родила. Този уют е изключително специфичен, защото само една жена може да го създаде. Държа жените, които снимам, да бъдат себе си, и зрителят да ги види естествени и разкрепостени, каквито са реално, когато са сами вкъщи. Обичам да снимам странните им навици и привички и това, как те отпочиват от материалния свят, който изисква от тях да бъдат перфектни във всеки един момент извън дома си. Снимам жената в нейната си крепост, в която с титанични усилия тя е извоювала малко свобода, изолирана от модерни стереотипи и т.нар. морални норми. Тя разтоварва: пуши цигара без никой да я съди за това, сипвайки си чаша вино, излежава се в леглото с най-смелите си фантазии, чете последния любовен роман, даващ и смелост да помечтае за перфектния мъж… Обичам черно-бялата фотография, обичам изображението да има характер, и най-често този характер се изразява именно в контраста. Не крия и любовта си към аналоговата фотография – не случайно снимките ми носят подобна стилистика.“


Той многократно споделяше мечтата си да отвори музей на фотографията или както той казваше - ,,истинска фотогалерия’’, като тези в Берлин и Ню Йорк. За съжаление не можа да я превърне в реалност поради внезапната си смърт. Въпреки че ни напусна толкова рано и неочаквано, Алекс не си тръгна, без да остави своя отпечатък и мощно послание след себе си. Неговата поредица „THE FREEDOM PROJECT“ - колекция от изображения, улавящи емоцията и красотата на женското тяло по несексуален начин: Състои се от 14 страници нежна фотография. Снимките са черно-бели и са заснети в Sofia Residence - Boutique Hotel. Основната цел за него е да насърчи жените да се чувстват властни и независими, вместо да ги представя като парче месо и нищо повече. „Виждам голото, невъздържано тяло като върховна форма на изразяване на характера, способна да предаде емоция с един жест.“


Във фотографиите на Алекс могат да се видят хиляди моменти и емоции, които е запечатал върху хартия дадени и това го прави човек, притежаващ машина на времето. Дори да не е сред нас, изкуството му черно на бяло остава, впечатлява и мотивира стотици негови поддръжници. Красотата, която е уловил в обектива е много повече от тела. Тя е въплъщение на мислите и чувствата му. Алекс Манчев е заклет феминист и филантроп. Изкуството му помага на хората да продължат да вярват в красотата, да започнат да обичат себе си или поне да се приемат в кожата си такива, каквито са - красиви отвътре и вън. Едно от желанията му приживе е било да помогне на хората да се чувстват добре дори и в белезите си - отпечатъци на спомени, правещи ни хора. Това, което е създал, е най-важното в живота на всеки един - спомени. Успял е както да запечата творчеството си, така и да запамети моменти с хора на снимките. Без думи и за секунди е изписал стотици чувства и емоции, нещо, което мнозина писатели не умеят да направят.


Ето какво казват едни от най-близките му приятели за него: “Общувал съм и общувам с много и най-различни хора от света на изкуството, но - признавам - рядко съм срещал такъв изключително талантлив, неординерен и с аристократични маниери творец! Ужасно нелепо е, че Алекс ни напусна толкова, толкова преждевременно (съзнавам абсурда на думата "преждевременно", сякаш може да има "навременно" напускане). Макар и съвсем млад, той се открои в българската визуална култура, в модната, портретна, рекламна и актова фотография с чистота, финес и категоричност, със свое разбиране за естетиката на образа и за образа на естетиката. В неговото фотографско изкуство по удивителен начин се комбинираха перфекционизмът и индивидуалността на стила му - различен и завладяващ. Макар и съвсем млад, той остави дълбока диря след себе си - следа на оригиналност, прецизност и взискателност. В едно от последните си съобщения до мен в Месинджър той ми писа с молба за съдействие и партньорство относно най-новия му проект "ИЗЛОЖБАТА 20:20" в галерия Nova Art Space. Беше замислил откриването да стане през май или юни тази година. Но, уви...Съдбата пожела друго...! Бог да прости Алекс и нека да бъде светла паметта му… “ ~Професор Любомир Стойков “С Алекс се запознах през 2006 година. Веднага ме спечели с ентусиазма си, смелите амбиции и разбира се с таланта си. Вкарах го в модния свят в тази част на света, а той малко по малко го превзе. Той беше изключително точен, последователен, целеустремен, принципен. Реализирахме стотици проекти заедно, още си спомням по смелите и луди неща които сме правили, като например една фотосесия в бурята... Алекс беше много амбициозен и Варна твърде бързо стана тясна за неговия творчески потенциал и талант. Премести се в София, бързо превърна работата си в изкуството... Беше решил да покори и Париж, но... Останалото го знаете…” ~Десо Димитров От името на списание “Български Предприемач” изказваме възхищението си и огромни благодарности на майката на Алекс за силата, която прояви помагайки ни при създаването на тази статия. Алекс, някой ден ще се срещнем отново.




0 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

ПОПУЛЯРНО СРЕД АБОНАТИТЕ

БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЕМАЧ ПРЕПОРЪЧВА:

Получавай новини от списание "Български Предприемач"

©2020 by Списание "Български предприемач"