.png)
Настоящата публикация не е спонсориран пост. Тя е част от партньорството между Фондация “Започни Млад” и Robopartans с цел развитие на мисията на фондацията.
Кой е Александър Павлов и защо се занимава с обучения за деца?
Това само по себе си може да е много дълга история, ще се постарая да дам събраната версия: Инженер съм, обичам да пиша компютърни програми, пет години работих като Java програмист за полу-немска фирма. В един момент си спомних за LEGO Mindstorms и се канех да си купя такъв робот за да го програмирам на Java и да си направя автоматична прахосмукачка.
Докато растях ми беше лесно и приятно да показвам и да обяснявам на състудентите си нещата, които съм разбрал от учебния материал със свои думи, с аналогии. В квартала пък ми беше приятно да показвам на децата как да играят волейбол.
През май 2010та се запознах с Кирил Митов, който започваше училището по роботика. За минути установихме, че можем да съчетаем двете ми призвания в една професия: преподавател по роботика в неформалното образование!
На какво учите децата?
Първоначално бях силно изненадан, че няма да ги учим на роботика, а на компютърно инженерство и програмиране. Проблемът, който искаме да решим е да запалим повече деца по програмирането и инженерните науки. Страната ни има голям глад за програмисти и разработчици, и тези сфери могат да носят много висока добавена стойност, да влива чужди капитали в икономиката и да повишат общото благосъстояние на обществото.
Роботиката съчетава в себе си няколко дисциплини и това което правим е да запознаваме децата с различните им аспекти. След време те сами ще могат да преценят дали искат да се занимават с механика, конструиране, дизайн, програмиране, електроника или управление на устройства.
И това са така наречените твърди умения.
Това с което се гордеем и се стараем да развиваме сред преподавателите и учениците си са и меките умения: работа в екип, увереност, ред и дисциплина, уважение към останалите в залата, умения да не се отказват при затруднения и да се справят с предизвикателствата.
Стараем се атмосферата в залата да е като в идеалната класна стая, в която учениците се уважават взаимно, изчакват се и си помагат и гледат на преподавателя с приятелско уважение.
В занятията работим както се работи по реален проект: поставяме крайната цел, разбиваме я на малки стъпки и започваме да ги изпълняваме докато постигнем желаното поведение. По този начин учениците имат практическо приложение на знанията си и не се чудят защо учат понятия като “радиус”, “обем” или “градус”.
Учим учениците на работят самостоятелно с учебните материали, да използват уроците си като справочни и така да напредват със своето темпо по учебния материал. Учениците не държат формални тестове и преподавателите винаги знаят колко успешно се справя учениците му.
Не на последно място учениците се учат да работят с ръцете си и развиват фината си моторика. Това умение се оказва че е много ценно за подрастващият мозък и се отразява благоприятно дори на уменията за четене. Имаме един положителен отзив от родител на дете с дислексия, което е започнало да иска да чете и то на английски!
Никола е с установена дислексия, която затормозява процеса му на четене. Малък недостатък на мозъка му: бръснач по математика, но процесът на четене е много бавен. В центъра по дислексия в Русе ме бяха посъветвали да заложа на интересите му и то най-вече мануални, за да “помогнем” на мозъка. За радост неговите любими занимания се оказаха; рисуване, да свири на пиано и легороботика. След една година резултатът беше невероятен. Започна даже на английски да се опитва да чете, воден от любопитство да разбере указанията и на английски в сайта ви.
Станислава, родител
На какво учите големите?
Няма реална разлика между методите които използваме за малки и големи. Това което е важно да уточним е кои са “малките” и кои са “големите”:
За нас “малките” са учениците от 2ри и 3ти клас. Гледаме да взимаме учениците след първи клас, за да може реда и дисциплината вече да са им познати.
Поради големият интерес вече имаме и предучилищна роботика за ученици от 5 до 7 годишна възраст, където доста по-игриво учим учениците какво са роботи, инструкции, условия и на операции с числата от 1 до 20, без да използваме екрани, таблети и компютри. Едва за първокласниците започваме да въвеждаме работа с компютър.
Големите са учениците, които са от 4ти клас нагоре. За тях занятията продължават 180 минути и дори не и се тръгва след това.
Как се развиват учениците ви след това?
Има няколко аспекта на развитие, които знам: От една страна има интересна връзка между учениците по роботика и математическите гимназии: нашите ученици типично са и ученици в математическа гимназия. Не знам дали ние им повлияваме добре или те са имали заложби още като са дошли при нас.
От втора страна вече имаме 10 години история и наши бивши ученици се връщат в екипа като преподаватели и започват да обучават малките деца.
Третото интересно нещо е, че преподаватели, които сме взимали на работа и не са били технически ориентирани се запалват по технологиите и кандидатстват в инженерни специалности или в точни науки. Та с една дума Robopartans реално променя съдбите на хората, до които се докосне.
Как онлайн заниманията промениха бизнеса?
Когато ни наложиха да излезем онлайн успяхме за ден и половина да вдигнем дискорд сървър, в който учениците да продължат да имат контакт помежду си. Това, което установихме е, че родителите не желаят дистанционна работа за децата си. Личният контакт, работната атмосфера в залите по роботика се оказват незаменими за децата и родителите.
Естествено спазваме мерките и работим с намален капацитет, в залите има 5-6 ученика, работят по един на комплект и от ден първи изискваме да се използват шлемове, в последствие - маски. Работата по един от една страна забава изграждането на роботите, от друга дава възможност на всяко дете да носи лична отговорност за прогреса си по задачите.
От бизнес гледна точка имаме от 30 до 50% намаление на максималния капацитет на групите. Не се оплаквам, давам ви фактите такива каквито са.
В колко града имате школи?
В момента имаме академии в 8 града в страната: Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Карлово, Пловдив, София и Благоевград. В този ред са понеже си представям картата на България и ги изброявам от изток на запад.
Кои са следващите ви проекти?
Ако един ученик влезе на 5 години при нас и изкара всички нива, ще бъде на 12 години.
Давам си сметка, че понятията, които преподаваме са колкото фундаментални, толкова и отживели: Цъкъл, условие, декомпозиция, функции, модулност.
Затова работим по въпроса да преподаваме съвременни технологии като Изкуствен Интелект, Интернет технологии и други, на език разбираем за децата. Не мога да споделя повече докато не публикуваме завършен продукт.
Какво е посланието ви към читателите?
Ще посъветвам читателите ви, да залагат на човешките ресурси: всеки бизнес има нужда от много ръце за да може да расте и хората в екипите ви са най-важният ресурс, с който разполагате. Грижете се за хората си и разширявайте контактите си за да може и бизнесът ви да се развива.
Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.