Животът е твърде кратък - работи това, което обичаш!

Животът ли е кратък, или работата ви не е подходяща?

Въпроси, които отварят нови въпроси и може би трябва да започнем от самото начало.

Всичко започва още в ранна детска възраст, когато роднините ви питат: "КАКЪВ ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ?"

Аз например, отговорих гордо, че искам да бъда ИНЖЕНЕР. Исках да съм като мой любим роднина - човек, знаещ много, енергичен и усмихнат. Подаряваше ми най-хубавите конструктори, каквито никое хлапе от махалата нямаше. Разбира се, както повечето талантливи деца, исках да съм музикант (и сега продължавам да искам). Съдбата обаче беше отредила друго за мен.

С вас е същото, нали?

Много е лесно, когато знаеш какво искаш. А когато не знаеш? Дъщеря ми и до днес не ми е дала смислен отговор на въпроса "КАКВА ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ?"

Когато желанията се сбъднат и разберете за досадните подробности на професията, за която сте бленували, изведнъж мечтаната професия бързо се превръща в бреме. Сещам се за една поговорка, която гласи: "повече изплакани сълзи има от сбъднати мечти, отколкото от несбъднати."

Още в ранната ми трудова кариера започнах да се образовам допълнително и да посещавам обучителни курсове на различни теми. Това, с което отначало не можех да се примиря, беше че човек не се ражда с предварителна предопределеност към определена професия, а се изгражда, обучава се и се развива до съвършенство.

След поредното обучение, аз, скромният и тих младеж, се превърнах в един умел приказливко с търговски нюх и умерен хумор, който се справя с лекота с целите си.

Животът е кратък, а предизвикателствата са много. Работил съм в различни компании - не винаги се получава и не винаги е лесно (никой не го обещава). Открих, че човек трябва да е постоянен, устойчив и гъвкав, но най-важното е, че винаги трябва да се подходи с желание и интерес към всяко предизвикателство. Ако в началото на кариерата си бих намерил сто причини и прегради да успея, сега знам, че нищо не може да ме спре. Пример ми беше мой много по-възрастен колега. Грейваха му очите при всяка поставена задача и докато не я завърши, не се спираше.

Да, работя с хора и на ден се срещам с над 30 непознати. Те изобщо не подозират, че ще ме срещнат, и че след срещата ни ще си тръгнат малко променени и с нещо мое в тях - продукт, настроение, или идея. Тогава разбрах всичко.

Животът е кратък и трябва да правите всичко с много любов и желание.

Инженерът и музикантът живеят в мен и за тях съм запазил много любов.

Не е важно да правите това, което обичате, а да обичате това, което правите. Тогава животът е ХУБАВ!

P.S. Бях забравил за първото си желание и когато започнах да пиша тази статия, изплува образа на дядо ми - как ме пита “КАКЪВ ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ” ….