.png)
Животът ли е кратък, или работата ви не е подходяща?
Въпроси, които отварят нови въпроси и може би трябва да започнем от самото начало.
Всичко започва още в ранна детска възраст, когато роднините ви питат: "КАКЪВ ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ?"
Аз например, отговорих гордо, че искам да бъда ИНЖЕНЕР. Исках да съм като мой любим роднина - човек, знаещ много, енергичен и усмихнат. Подаряваше ми най-хубавите конструктори, каквито никое хлапе от махалата нямаше. Разбира се, както повечето талантливи деца, исках да съм музикант (и сега продължавам да искам). Съдбата обаче беше отредила друго за мен.
С вас е същото, нали?
Много е лесно, когато знаеш какво искаш. А когато не знаеш? Дъщеря ми и до днес не ми е дала смислен отговор на въпроса "КАКВА ИСКАШ ДА СТАНЕШ, КОГАТО ПОРАСНЕШ?"
Когато желанията се сбъднат и разберете за досадните подробности на професията, за която сте бленували, изведнъж мечтаната професия бързо се превръща в бреме. Сещам се за една поговорка, която гласи: "повече изплакани сълзи има от сбъднати мечти, отколкото от несбъднати."
Още в ранната ми трудова кариера започнах да се образовам допълнително и да посещавам обучителни курсове на различни теми. Това, с което отначало не можех да се примиря, беше че човек не се ражда с предварителна предопределеност към определена професия, а се изгражда, обучава се и се развива до съвършенство.