Уроците за парите, които научих като предприемач

Настоящата публикация не е спонсориран пост. Тя е част от партньорството между Фондация “Започни Млад” и Стойне Василев с цел развитие на мисията на фондацията.

Интернет и социалните мрежи са пълни с вдъхновяващи мисли на известни и неизвестни автори, както и съвети от типа „Прави това, което харесваш и ще успееш“, „Вярвай в себе си“ и „Не се отказвай, когато срещнеш трудности“. Ако очакваш подобни неща, таза статия НЕ е за теб. Не че мотивацията не е важна, но сега ще си говорим за истинските уроци в бизнеса – тези, които съм научил по трудния начин и съм сигурен, че ще са ти полезни.

Знам, че е доста изкушаващо да намериш в мрежата някаква безплатна информация, видео курс или електронна книга за твоя бизнес, лични финанси или по друга тема. А възможностите са хиляди. Много бизнеси, фрийленсъри и ентусиасти създават тонове съдържание всеки ден, което щедро го предлагат само срещу малко лични данни като име, имейл, телефон или достъп до социалните ти мрежи. Въпросът е колко ценни са безплатните неща.

И тук не става въпрос за това дали електронната книга или друг материал са качествени и с полезна информация, а за това как ние възприемаме нещо, за което не сме платили съответната цена. Представи си, че има две книги за бизнес – едната е безплатна и може да си я свалиш от интернет, а другата е само на хартия и струва 70 лева. Коя ще четеш по-внимателно и ще приложиш нещата от нея в твоята дейност? Втората, нали? Разбираш накъде бия, нали? Цениш това, за което си заплатил пълната цена, а не е било безплатно или намалено.

Това е фраза на Хийт Леджър като Жокера в „Черният рицар“, и това беше един от най-трудните уроци, които научих. Не ме разбирай погрешно, „безплатното“ се е наложило като бизнес модел и всеки го очаква, независимо от сферата. Въпросът е какво получаваме срещу това.

Преди близо 9 години започнах да пиша в личен блог и да споделям моите знания за финансите и бизнеса. Пишех статиите през свободното си време, без да получавам нито лев в замяна. В същото време посетих много градове по покана на различни организации, за да изнеса безплатни лекции. Да не говорим, че направих стотици индивидуални консултации pro bono. Всичко това ми струваше доста от свободното време, разходи за път, за хотели, за хостинг, домейн и други, свързани с тази „безплатна“ дейност.

За да съм честен, имаше доста хора, които ми благодариха от сърце и приложиха това, което им споделих, но повечето бяха тотално незаинтересовани и не направиха нищо след нашата среща. Няма да забравя десетките лекции, на които хората бяха събрани от някаква неправителствена организация, която просто „отчита“ дейност.

Предполагам, но сега съм доста по-селективен в нещата, които правя. Преди да приема дадена покана, си давам срок от 24 часа, за да помисля какво ще ми донесе дадено участие или среща (преди това, веднага казвах „Да“ с идеята, че все от някъде ще изскочи заека, но това така и не стана).

И сега в над 95% от презентациите и събитията, в които участвам, не получавам нищо, но преценявам каква ще е ползата за мен и за хората, които ще дойдат. При личните срещи съм още по-внимателен, защото това е свързано с ценно време, което може да използвам по по-ефективен начин.

Обикновено на тях хората искат нещо от мен – съвет, решение на казус или да участвам в определен проект, и почти никой не предлага нещо в замяна. Не говоря за пари, а и аз да получа нещо от тази среща – знание, опит, контакти или нещо друго. Да не говорим, че ако се съглася (все още го правя), труда и времето ми не се ценят особено. Да, защото съм го направил безплатно.

Когато станах предприемач, един приятел ми каза, че за него два са най-добрите бизнес модела. Първият е на рентиерството – имаш актив и получаваш средства от неговото използване, а втория е на митницата – плащаш, за да преминеш. И в двата случая, плащанията са почти гарантирани, защото се заплаща предварително.

При търговията не е така. На последната ми работа, имаше клиенти, които дължаха наистина много пари за доставена им (и най-вероятно продадена) стока. Нищо чудно, че в България междуфирмената задлъжнялост е на изключително високо ниво. За това спомага и тромавата ни съдебна система, разбира се.

Като млад предприемач аз избрах за основните ми дейности бизнес модел, който много прилича на митница. Изглеждаше ми просто – някой си плаща предварително, и ти му предоставяш съответната услуга. Да, ама не. В началото, често правих компромиси, като позволявах на хората да си плащат на място за обучения и консултации, което се оказа лоша идея.

Ще ти разкажа само за два случая, за да придобиеш представа за какво говоря. При първия, една дама се обади, че е в чужбина и не може преведе предварително парите за един курс по банков път и затова ме помоли да заплати сумата на място. Казах на човек от екипа да вземе парите и да ѝ издаде документ, защото аз презентирах.

В края на събитието, дамата не беше платила и аз отидох съвсем учтиво да я помоля да го направи. Тя извади някаква банкова карта и каза, че може да плати само с нея, като няма да тегли пари от банкомат, заради високите такси. Ние бяхме в чужда зала и нямахме ПОС устройство. Дамата на висок глас каза, че щом не й искаме парите, тя няма да плаща, и си тръгна.

Вторият случай беше с едно момче, което каза, че няма банкова сметка и ще ми даде парите на индивидуалната консултация. Отделих му близо два часа и половина, и когато му казах, че трябва да си плати, ми извади някаква епикриза (оказа се фалшива) и ми каза, че всичките му пари отиват за лекарства. Даже ми поиска 10 лева, за да се прибере …с такси.

Като тези два случая, имах още няколко, които ме научиха да искам задължително цялата сума (или капаро) да се преведе предварително. Този урок си има и продължение. След като се отказах от безплатните събития, направихме няколко, които имаха символична сума за участие между 5 и 10 лева, за да си покрием поне разходите за зала и кетъринг. Нямаше как да искам тази сума да се превежда предварително по банков път и затова се заплащаше на място. Естествено, когато хората нямаха (паричен) ангажимент се получаваха доста изненади.

На едно от събитията, на което очаквахме 40-50 души (заявили и потвърдили по телефон), дойдоха само десетина. На друго бяха се регистрирали 17 човека, а дойдоха над 80 (имаше около 20 души, които стояха прави в продължение на 3 часа). Хората от екипа се притесниха, че караме хората да стоят прави, а аз се чувствах страхотно, защото хората останаха, дори и правостоящи, което означава, че получават голяма стойност за участието си.

Това бяха едни от най-ценните ми уроци за парите, които научих като предприемач. Разбира се, платих си „цената“ за тях и тя не беше никак ниска, а се изразяваше в много загубено време, нерви и пари. Има една поговорка, че „глупаците се учат от своите грешки, а мъдрите - от грешките на другите“ и се надявам тази статия да ти даде малко мъдрост. Успех!

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.