top of page

Как да дисциплинираме децата по време на пътуване?

Здравейте на всички, които ни четете! Днес имаме малко по-особена тема. Тя е свързана с младото поколение. Нашият гост е Виолета Желева от Ваканция М. Тя е управител на туроператор Ваканция М, който се занимава основно с детски образователни екскурзии, които са изключително интересни и освен, че са развлекателни, обучават децата на много важни въпроси от живота.


Здравей, Вили! Добре дошла на днешното интервю.


Здравейте!


Благодаря ти много, че се съгласи да говорим за дисциплината на децата. Това е много важна тема за младите родители, а и не само за тях. Първо искам да те попитам за дефиницията на думата дисциплина понеже за някои хора думата дисциплина звучи малко като казарма, по-сериозно, наказание. Можеш ли да разкажеш малко повече какво всъщност се влага в смисъла на думата дисциплина?


В случая, при организираните и групови пътувания на деца, думата дисциплина предпочитам да я разгледаме в един по-различен акцент, а именно тяхното поведение, държание по време на групово пътуване, където са сами, не са със своите родители и трябва да бъдат по-отговорни в името на тяхната безопасност и опазване на тяхното здраве. Като за целта аз препоръчвам родителите да водят такива разговори с децата, с цел да ги образоват, да ги подготвят. Освен това преди всяко пътуване има една формуляр, който представлява инструктаж. В него присъстват ключови моменти, на които трябва да се обърне внимание, както на родителите, така и на децата. Всеки един родител и дете, които се подготвят за пътуване, трябва да подпишат този формуляр, съответно и да го прочетат. Желателно е, защото забелязвам, че не се чете и машинално се подписва. Много е важна информацията по инструктажа, за да премине пътуването без произшествия и както трябва.


От гледна точка на дисциплина, какъв е твоят съвет? Трябва ли децата, когато започват да ходят на групови екскурзии, тепърва да научават за тези правила свързани с дисциплината или по-скоро трябва от ранна възраст вкъщи да им се обясняват и те вече да са частично запознати с тях?


Аз смятам, че особено на едно дете, което е на по-ранна възраст, 6, 7 или 8-годишни деца, трудно би се получило ако се хване детето и целенасочено му се изредят моментите, в които то трябва да бъде по-внимателно. По-скоро, когато то пътува със своите родители, те да обръщат постепенно внимание на тези важни моменти. Когато дойде етапът, то да тръгне да пътува само без своите родители, вече тази информация се е натрупала постепенно в главичката му и детето ще може да реагира адекватно в новата ситуация.


В тази връзка кои са най-малките деца, които водите на екскурзии?


Моят опит е с първи клас. Въпреки че децата от детските градини също са в обхвата на тези групови пътувания, но изключително рядко се случва, тъй като те са по-малки. При по-малките деца, съгласно нормативната уредба, за 5 деца отговаря един възрастен придружител. Те по-трудно се контролират, по-трудно е да им се обясни, какво трябва да правят и за предпочитане е да са малко по-големи. От първи клас смятам, че децата могат да започнат да пътуват без своите родители. Първата самостоятелна екскурзия на детцата е шок и за самите родители, те не са се отделяли от тях. Започва се първоначално с по-кратки пътувания, полудневни екскурзии, еднодневни. на следващ етап се преминава към по-дълги пътувания с нощувки. Има и по-смели родители, които са готови да си изпращат децата си на организирано пътуване от ранна възраст. Зависи и от родителите, и от децата.


От това, което казваш разбирам, че дори да прочетем инструктажа за дисциплина в автобуса, да речем или по време на екскурзия, всъщност има някакви съвети и трикове, как да прилагаме нещата, за да може наистина децата да слушат и да внимават. Така ли е?


Така е, да. Най-големите виртуози в това отношение са учителите, които придружават децата. Те ги познават най-добре, те са с тях по цял ден по време на учебния процес. Знам, че учителите подбират децата, които да допуснат да бъдат на екскурзия, защото трябва да има момент на комуникация между тях, децата да имат респект от учителя и да се подчиняват на реда, който е установен по време на екскурзията.


В такъв случай ще ни споделиш ли от дългогодишния ти опит твоите съвети или трикове за дисциплина по време на пътуване? Какво можем да прилагаме?


Най-добрият метод, който дава резултати е поощрението, наградата, изненадата. Учителите знаят най-добре. Съдейки от моя опит, този подход е най-добрия начин, да се постигне това, което искаш от децата.


А как се справяте с деца, които са малко по-буйни, не искат да слушат?


Или те не се допускат до екскурзии, но е малко трудно и некоректно да изолираш такива деца. Разчита се на групата, в която има по-съвестни деца и които се водят по правилата и слушат ръководителите. Те помагат допълнително. Поне това са моите наблюдения.


Допускате ли по време на екскурзиите децата да играят на телефоните, таблетите или това също влиза в дисциплината?


Желателно е по всякакъв начин, тук имам подкрепата и на ръководители и на повечето родители, това да не го допускаме. Въпреки че навлизаме в ера на бързо развиващи се технологии, висока дигитализация, се опитваме да постигнем повече моменти, в които те са по-далеч от устройствата и да се докоснат до природата, до различни културни, исторически, географски обекти. Децацата могат да ги видят и на телефоните си, но друго е да се похвалиш пред приятели, пред родители, да разкажеш вкъщи, че ти си видял и си бил на тези различни места. България е много богата на обекти и забележителности, които децата могат да посетят.


Можеш ли да ни споделиш някакъв друг начин, с който въвеждате ред в групата, освен изненадите и наградите? Каква изненада, награда или какво друго нещо правите, когато стане някакъв безпорядък или хаос, за да дисциплинирате групата?


Тук се намесват учителите с малко по-строга дисциплина. Не всичко е прегръдки и целувки. Мога да кажа, че децата в тази възраст определено имат респект от учителите и с по-твърдо отношение, също се получават нещата.


А случвало ли се е, когато отивате на екскурзия с деца, някое дете да изпитва страх, да иска да се върне при родителите си? Как се справяте в такива моменти?


Да, имало е такива ситуации. Особено при по-малките се случва. Учителите са подготвени и за такива ситуации. Много често се случва тези деца да бъдат заедно с учителите непрекъснато, дори да спят с тях, когато имаме пътуване с нощувки. Учителите се отнасят с много разбиране. Има непрекъсната комуникация с родителите и нещата се получават. След като родителят е готов да изпрати детето си на екскурзия и то да прекара известно време самостоятелно, нещата се получават. Важно е и готовността от страна на родителя.


Децата плачат ли понякога по време на екскурзии?


Да, случва се. Те плачат за майките си, при инциденти като падане, удряне, спор между децата. Винаги сепредприемат действия за бързо неутрализиране на такива ситуации, за да не се създава напрежение в групата и да може да се запази приятния спомен от преживяното.


Вие сте готови във всяка една ситуация, да им повдигнете настроението, за да забравят по максимално бърз начин, че са паднали или че нещо се е случило.


Учителите са толкова изобретателни. Разиграват се театрални постановки, те са и добри актьори, само и само да прекратим неприятната ситуация за дадено дете.


Когато самото пътуване е по-дълго, и има нощувки, много от учителите подготвят сами цяла програма за доброто настроение и прекарване на децата. Много често не е нужно, дори да подканваш децата, да се съберат и да тръгнат на екскурзия, още преди да е обявено пътуването са готови и непрекъснато питат кога е следващият път.


Значи вие като туроператор имате набор от методи как да задържите позитивната енергия и в автобуса и на екскурзията, така че да могат да се освободят от всички мисли за „Липсва ми мама“, „Ударих се“, „Паднах“ и т.н. Вие имате абсолютно пълния набор от начини, как да накарате децата, да забравят за това и да внимават в историята.


Един от методите за дисциплина, ръководителите, които редовно организират и придружават децата на такива групови мероприятия, е да кажат „следващия път няма да те взема“ и настава хармония и разбирателство.


Можеш ли да споделиш някоя забавна история?


Към момента не се сещам за история, която би могла да разсмее аудиторията. Примерно дават се кратки изпълними обещания. Ако в обучителния процес по време на пътуването са включени много обекти за посещение и на децата им дотяга от толкова много информация, започват кратки прекъсвания - „ако сега слушате лекцията, после ще ядем сладолед“ или „ще отидем да играем“. Това са моменти, в които трябва да привлечеш вниманието на децата, да им обещаеш ако слушат.

Забавни са моментите, в които децата са въвлечени да участват в групови занимания като търсене на съкровище, състезателни игри, конкурси за интересен костюм, разказване на страшни истории пред лагерния огън. Самите учители влизат в роли, подготвени са с перуки, облекла.


Искам да те попитам като финал за интервюто, понеже в предварителния разговор с теб коментирахме следващата тема, която ще е още по-образователна дори от днешната. Тя е “Защо е полезно за децата да ходят на екскурзии”. Можеш ли съвсем накратко, да разгърнеш нещата, през които ще минем в следващото интервю, за да знаят какво да очакват нашите читатели?


Бих искала да разгърнем темата “Защо са необходими екскурзиите?”, защото те са един неформален начин за надграждане на знанията, знания, които могат да се придобият извън класната стая. При този подход, знанията могат да бъдат по-трайни. Дава се възможност, децата да общуват помежду си, да се срещат с природата, да посетят различни туристически, културни и географски обекти, които те трудно биха обиколили със своите родители. Във времето от първи до седми клас, учениците имат възможност да обиколят много забележителности в цялата страна, толкова много места изпълнени с история и култура, които са част от учебната програма. Смятам, че пътуванията, груповите екскурзии на учениците са много свързани с образованието и са необходимост.


За финал две неща – остави послание към родителите на тези деца, свързано с дисциплината и им кажи къде могат да те намерят.


Моето послание е да бъдем отговорни, когато пускаме децата си на пътуване, на което те са без нас, но в същото време да не бъдем толкова предпазливи, да ги оставим да бъдат малко по-свободни, да вземат самостоятелно решения.


А мен можете да ме намерите в град Варна, на бул. Мария Луиза 7. Заповядайте, ако имате интерес и желаете да пуснете детето си на екскурзия или лагер, където гарантирам, че то ще се забавлява и ще остане с едни приятни спомени.



0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page