Луксът на осъзнатостта

Във време на все по-голяма динамика и стрес, луксът в душевния живот е осъзнатостта. Онова, което ще ни донесе истинска наслада и удовлетворние, защото разбираме процесите.

Стресът е причина за много от проблемите на хората в активна възраст. Погрешно е, обаче, да свързваме стреса само с негативи. Добре е да знаем, че съществуват два вида стрес – полезен и вреден. Полезният е необходим, за да се развиваме – така го е измислила природата, с цел еволюция. Той мобилизира организма и го подготвя за отговор на житейските предизвикателства. Опасният стрес, е дефиниран от Ханс Селие и е наречен дистрес. Дистресът представлява задържани, неотреагирани движения/отговор, който средата е провокирала, но ние не сме дали/ хроничен стрес – мобилизация, която не може да се превърне в движение и да доведе до конструктивен резултат. Респективно довежда до умора, изтощение или до развитие на болест в по-дългосрочен план.

Затова превенцията на здравето – физическото и психическото, е най-важна за справянето със стреса. Предизвикателството днес е как да поддържаме здравето си, а не как да преодолеем болестта или тревогата. Много по-трудно е да се борим „срещу нещо“, когато можем да се борим „за нещо“.

Здравето не е цел за постигане – то е резултат от начина ни живот, то е естественото ни съществуване. И може да се превърне в начин на живот посредством желанието ни за хармонично съществуване. Здравето е синоним на щастието и развитието. Здравето е осъзнат избор, а тази осъзнатост е резултат на себепознанието.

Ежедневно и постоянно ние имаме своите нужди – от принадлежност (да се чувствам свързан, приет, част от…, което ми носи сигурност); от утвърждаване (да се реализирам, да постигам, да разгръщам потенциала си, да давам израз на възможностите си); от храна (духовна и материална – всичко онова, което попада в мен – емоции, стимули, книги, продукти…); от грижа за сетивата ни (кожа, обоняние, зрение, слух, вкус); от сливане (любов, секс – душа и тяло в единство).

Какво ни е необходимо, за да се грижим качествено за потребностите ни:

1. Да разпознаем („чуем“, усетим) нуждите си – обикновено ситуациите, с които се сблъсваме в живота ни учат да потискаме, маскираме и подменяме нуждите си. Освен това обществото налага норми за реакция, които често не отговарят на нашите възприятия или необходимости. Като станеш кисел, значи ти се спи – следователно трябва да се оттеглиш и да си починеш, защото поведението ти не е социалножелателно. Но дали наистина е така? И дали всъщност от това имаш нужда? Или друг пример: „Тя е момиче, трябва да я запишеш на балет, не на карате.” А фактът, че детето има отношение към бойните спортове, се пренебрегва. Познато ли ви звучи? Точно по този начин ние постепенно разкъсваме връзката с потребностите ни и се научаваме да имаме желания. Но желанието и нуждата са различни неща. Невинаги „искам“ означава, че „имам нужда”. При децата например „Искам да ми купиш играчка“ често означава „Имам нужда да усетя, че ме обичаш и зачиташ. Че мислиш за мен“. Ние трябва да можем да си го преведем и да дадем именно това внимание, да отделим необходимото време – материалното не може да го замени.

2. Да ги уважим и да потърсим подходящото удовлетворение – какво е най-добре да направя. Как да се погрижа за себе си. Това означава добра преценка на реалността – анализ на нуждата и решение спрямо обстоятелствата. За да редуцираме стреса ни е нужна адаптация, гъвкавост, приспособяване.

3. Да се погрижим за неудовлетворението си. Не винаги можем да получим онова, от което се нуждаем. Тогава оставаме неудовлетворени, с отворена потребност и в мобилизация. Трябва да сме подготвени предварително за това състояние, да го имаме предвид и да успокоим себе си. Представете си , че имате дете, което плаче за нещо, но вие не можете да му го дадете. Запазвате самообладание, търпение, успокоявате го и се отнасяте с разбиране. Същото е – трябва да се отнасяте със същото разбиране и толкова добронамерено и към самите себе си. От външната среда постоянно идват различни провокации, но истинското и разтърсващо страдание може да дойде само отвътре.

4. Да извлечем смисъл/ поука от всяка ситуация, за да израстем и обогатим опита си.

Синоними на „здравословен“ живот са „пълноценен“, „удовлетворяващ“, „щастлив“, “балансиран“, „хармоничен“.

От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е изключително мъдър и никога не предприема безсмислени действия – може някои от тях да ни се струват неприятни или болезнени, но винаги имат смисъл.

Често онова, което определяме като патология или отклонение, всъщност е защитен механизъм, който тялото или душата ни използват, за да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и искаме да го премахнем, трябва първо добре да проучим какво го е създало, как и кога е възникнало и каква функция изпълнява в живота ни понастоящем. След това е нужно да изградим алтернатива и чак тогава можем да премахнем онова, което определяме като болест или проблем. В противен случай е все едно да хвърлите патериците си понеже ви дразнят, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.

В този смисъл можем да гледаме на предизвикателствата, проблемите и дори болестите ни като шанс за личностно развитие и израстване, а не като пречка. Според съвременните учени онова, което ще е лукс в бъдещето ще е именно здравето. Богатството ще се измерва не в материя, а в начин на възприемане на света и себе си. А здравето е пряко следствие на душевния ни мир. Душевния мир не означава безоблачен живот, означава да разбираме и да се съгласасяваме със собствените си избори. Бабите са го наричали „да ти е чиста съвестта“, а Аристотел в Древна Гърция е открил, че човек може да е истински щастлив само, ако е морален. Моралът работи, чрез срама и вината, които са нарочени основно за негативни преживявания в съвремието и малко се поглежда към тях като към регулатори на обществото и възможност да поддържаме добри взаимоотношения. Днес за морал малко се говори, съответно невротичните процеси растат и вече са с размерите на пандемия. Защото няма как да се откъснете от онова, което причиняввате на другите, колкото и да се опитвате. Всички може да излъжем, но не и себе си. Всички сме едно – ако вредя на другите, вредя на себе си, ако вредя на себе си – вредя на цялото.

Здравето не е константа, а процес. Процес на обогатяване и развитие. Процес на свързване, приемане и грижа за този, който съм. Процес на морално съществуване.

Ирина Кирякова

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.