.png)
Здравейте на всички! Наш гост днес е Стефан Савов от Euro Step, консултантска фирма за европроекти и финансиране. Вие вече го познавате. Той е бил в "Започни млад" миналата година, правили сме много интервюта. Изключително интересна личност, наш колега и приятел.
Днес ще обсъдим възможностите за финансиране на идеите, които спечелиха на последното издание на "Започни млад" във Варна. Първо ще дам думата на Стефан, тъй като сред Вас може да има хора, които не го познават.
Здравейте! Радвам се да се видим отново. Казвам се Стефан Савов, консултант по европейски проекти и по бизнес развитие. Работя в тази сфера професионално от над 15 години. Старая се, аз и моята компания, да подпомагаме българските предприемачи с осигуряване на възможности за финансиране, на обучения и съвсем добронамерени и приятелски съвети.
Ще загатна, че заедно със Стефан сме кандидатствали съвместно по проект, който беше одобрен и по който се работи, и отново ще кандидатстваме. Това е доказателство, че с него се работи добре! Победителят от предишното издание на "Започни млад" във Варна се казва Яна Табакова, тя има изключително интересна идея, свързана с мед и мащерка на собствена земя. Като за начало ми се иска да обсъдим има ли възможности за бизнес като нейния, а дори и да не е като нейния, а подобен, който е свързан със земеделие. Можете ли да ни разкажете малко повече по тази тема?
Да, мога да разкажа малко повече по тази тема. Доколкото разбирам, Яна Табакова е едно младо момиче, което иска да се занимава с подобна дейност. Тя е типичен млад земеделец и земеделски производител.
Ако успее да се регистрира навреме, като земеделски производител, в края на тази година ще може да кандидатства, има специална мярка в програма за развитието на селските райони, която е за подпомагане на млади земеделски стопани. Прави се един опростен бизнес план и може да се кандидатства за финансиране до 25.000 евро за период от 3 години, в който трябва да развият своето стопанство, да го увеличат и то да стане жизнеспособно.
Това финансиране се получава на два транша. Първият е авансов, половината сума. След това трябва да се направят инвестициите, посочени в бизнес плана. След това се изплаща и останалата сума. Моят опит е, че сравнително по-бързо се случват самите инвестиции, защото хората искат да продължат да си работят.
Току-що приключи прозореца за кандидатстване по същата тази програма за млади земеделски стопани. Беше до 25 февруари. Подадохме няколко проекта на млади земеделци, но е предвидено в индикативната годишна работна програма на програмата за развитие на селските райони, между октомври и ноември тази година, да има още един прозорец за кандидатстване. През този период можем да съдействаме на Яна, да я насочим и да й организираме нещата така, че тя да може да кандидатства и вероятно да се възползва от такова финансиране. В съответствие с нашата мисия, принципите на "Започни млад", ние от Euro Step ще и подготвим документите и бизнес плана напълно безплатно.
Това е поредното доказателство, че в "Започни млад" наградите не спират. Това е по отношение на млади предприемачи като Яна в земеделието. А за не толкова младите предприемачи в земеделието има ли нещо?
За момента няма, тъй като все пак трябва да обърнем внимание, че програмният период 2014-2020 на практика завършва. Тоест в момента се използват средствата за този програмен период до максимална степен да бъдат оползотворени, за да има високо финансово изпълнение. Вече ще се очаква новия програмен период. Така че за момента можем само да предполагаме това, което ще е в проекта на следващия програмен период 2021-2027 какво ще има като възможности за финансиране. Нещата ,по отношение на малките земеделски стопани, ще се запазят приблизително същите.
В началото забравих да спомена, че има въпрос към вас от Симеон Николов: Моля, попитайте Стефан Савов за Европейския иновационен съвет, да каже няколко изречения за него. С вас в предварителния разговор обсъдихме, че това е малко по-обширна тема и предлага в следващото интервю да направим по-разширено обсъждане, на което да отговорим на неговия въпрос. Разбира се, ако имате желание, можете да споменете нещо за Европейския иновационен съвет накратко.
Наистина темата е доста по-обширна, отколкото може да бъде обхвана в рамките на нашето интервю. Европейският иновационен съвет е създаден в рамките на доста голямата и обширна програма Хоризонт Европа. Тя обхваща този новия програмен период 2021-2027. Бюджетът само на иновационния съвет е 10 милиарда евро, като този бюджет е насочен да подкрепя иновации, които разтърсват света. Подкрепата е за проучвания в ранен етап, разработване на доказателства за жизнеспособност на дадената идея, за технологии на трансфер, финансиране за изграждане, за скейлаб на стартъпи и на малки и средни предприятия, тоест когато вече е разработена дадена идея, създадена, има действащ прототип и трябва да се вдигне на по-високо ниво.
Има работна програма, която се издава всяка година на този Европейски иновационен съвет. Финансовата подкрепа е в 3 основни схеми: за проучвания във високата наука, открития и технологии, които представляват научен и технологичен пробив и променят играта, преобразуване на резултатите от проучвания в иновационни възможности и акселератор, който е за индивидуални компании, които да развият и сканират такива иновации с висок риск и висока степен на въздействие.
Важно е да отбележим, все пак, че тук се касае за иновации, които са на световно ниво.
Докато сме на по-конвенционалната вълна да кажем на нашите предприемачи, че е в доста напреднала фаза подготовката на процедура за финансиране за мерки за енергийна ефективност в предприятия. За момента все още не се знае, почти е сигурно, че преработващата промишленост ще бъде допустима. Преработващата промишленост има национален класификатор на промишлените дейности, сектор C. Те почти сигурно ще бъдат там, вероятно и добивната промишленост. Допустими ще са малки и средни предприятия поне от предварителната и неофициална информация.
Ще могат да се внедряват мерки за енергийна ефективност, да се купуват и подменят стари енергоемки агрегати с нови, по-ефективни. Няма да има фотоволтаици, понеже е страшна мода в момента, тъй като това е свързано много повече с административни дейности, а тук целта ще е да се даде на малките и средни предприятия максимално бързо. При изграждането на фотоволтаични централи изцяло за собствено потребление или мрежово е доста по-сложно от технологична гледна точка, така че вероятно затова са изключени. Но във всички други инвестиции, които могат да се направят по отношение на климатизация, по отношение на отопление и други такива, ще бъдат допустими. Това предстои до края на месеца, вероятно до броени дни. Насреща сме да помагаме. Интересът е огромен поради нарасналите цените на тока.
Благодаря много за информацията, мисля, че ще бъде много полезна. Следващият въпрос е свързан с IT проектите. Направи ми впечатление, че в "Започни млад" Варна, поне половината от проектите, бяха свързани с IT, на които всъщност журито не обърна чак толкова голямо внимание. Включвам и Стефан Таков от пловдивското издание, който също беше в IT сферата с иновационен проект за киберсигурност, първи по рода си. Вие самият се интересувате от IT проекти и всичко, свързано с иновации, фирмата ви, както и самият вие, като личност, сте доста иновативни. Можете ли да споделите дали за тях има някаква подкрепа? Има ли хора, които се интересуват да инвестират в такива проекти? Какво е вашето наблюдение?
Аз се интересувам от тази тема дотолкова, доколкото считам, че това е шанс за развитие на предприемачеството и за потенциала на България в един по-общ план на много високо ниво. Интересувам се, защото това е бъдещето ни, както и на нашите деца. Старая се да съм в крак, доколкото е възможно, защото в сферата на IT продуктите и решенията, нещата се случват с главоломна скорост, трудно е човек да поддържа темпото.
По отношение на тези IT идеи, възможно е колегите от журито да са ги подминали леко, защото този тип решения и предприемачески идеи, за да са наистина иновативни, трудно човек може да си представи как работят. Също така в тях има много голям риск и затова може би те не се котират толкова добре като предприемачески идеи. Те са с висок риск, но са с високо въздействие и биха могли да са с огромна възвръщаемост.
По отношение на възможности за финансиране – това, което Стефан Таков е имал в посока киберсигурност , би могъл да кандидатства, вероятно не самостоятелно, а в консорциум, в група, по този Европейски иновационен фонд. В България също понякога има възможности за финансиране, било то от държавата, съвместно Европейския съюз. Понякога има и от частни инвеститори и компании.
Започва все по-добре се развива и екосистемата, предприемаческата сфера на IT проектите с частни инвеститори, дори в България. Средствата, които предприемачите са склонни да вложат в такива проекти са доста сериозни. Естествено те не връчват на първия, който почука на вратата. Човек трябва добре да се подготви и да се презентира.
Доколкото разбрах в предварителния разговор е имало доста проекти, които са свързани с NFT. Вчера имах удоволствието да гледам семинар на СофтУни, който беше по тази тема. Хората, които го представяха, работят много сериозно в тази сфера. С голяма степен на изненада разбрах, че този свят на блокчейна и на технологиите, базирани на блокчейн, много интензивно се е развила.
Популярно е лятото на 2020 DeFi, съкращение от децентрализирани финанси, тоест финансови, финтех решения, финансово технологични решения, които са базирани на смарт контрактите основно върху Етереум, има и върху други сходни блокчейн технологии. Там има един куп решения, най-различни. Който има желание, може да намери този уебинар на СофтУни и да го изгледа с един английски речник до себе си, защото половината термини бяха на английски.
Основните изводи са, че развитието на NFT, само външно изглежда, че е свързано с едни добре издържани художествени картини, които пък се продават за баснословни суми. По-скоро е базирано върху тази технология на възможност да се прехвърлят активи, виртуални или виртуализирани, посредством блокчейна, така че да се гарантира тяхната сигурност, проследяемост и доказателство, че наистина този, който го продава, е реалния собственик. Или може да се проследи кой го е създал или продавал, докато стигне до мен. Това не е свързано толкова с художествената стойност на този актив, а по-скоро със сигурността и проследяемостта. Има хляб и то огромен в този тип проекти.
Има не само частни инвеститори в тази сфера, но и доста институционални. Доколкото си спомням, IBM има един фонд, който е за инвестиране в развитие на NFT активи и тяхното пласиране, било то самостоятелно като пазар, било то в рамките на следващото поколение. Доста сериозни средства се развиват там и вероятно ще се въртят още повече. Проектите, които се разработват там, ще бъдат с още по-висока стойност и развитие в момента, в който започнат да се прилагат някакви регулации. В момента няма правила и могат да се случат всякакви неща. Това може би е един от факторите, който е повлиял на съдиите да не се включат и да вдигнат на по-високо ниво такива проекти. Това не означава, че те нямат бъдеще, дори напротив. Мисля, че имат бъдеще, но имат бъдеще с повече внимание.
За финал искам да ви попитам, понеже има участници в "Започни млад", които се включват със социални проекти, тоест техните проекти и идеи не могат толкова много да изкарват пари, колкото помагат на обществото. Но те биха могли да създадат неправителствена организация, фондация или нещо от този тип. Има ли подкрепа за подобен тип стартиращи предприемачи?
С една дума – има. Точната правна форма, под която те искат да развиват дейността си, не е чак толкова от значение. Те може би няма да могат да изкарват пари или ще изкарват някаква малка печалба, но е по-важно това, че искат да помагат на обществото и да преследват и осигуряват някаква своя социална цел. Което пък от своя страна е в дефиницията на социално предприятие, съгласно Закона за предприятието, социалната и солидарна икономика.
Вече е разработена рамката, те се регистрират при Министерството на труда и социалната политика, има си ред, има си регистър. Те ще имат такава подкрепа в програмата за развитие на човешките ресурси следващия програмен период. Ще има такава подкрепа за социалните предприятия, за изграждането на техния капацитет, за устойчива заетост в тях, ще има обучения за самите предприемачи.
Това е основният вектор на подкрепа, който е до голяма степен институционализиран. Знае се към кого ще е насочен, по какъв начин, дори горе-долу се знае размера на средствата, които ще бъдат отделени за това, но все още не е определено кога.
Другото е различни възможности за подкрепа, които са на ниво Европейската комисия, тоест директно да се кандидатства при тях, има различни такива програми.
Третата възможност са финансови инструменти – по-евтини заеми, гарантирани заеми, заеми с гратисен период, които се отпускат пак чрез програмата за развитие на човешките ресурси. Има все още действащи такива финансови инструменти. Те са със сравнително неголям размер – до 25.000 евро, където може да се кандидатства с опростен бизнес план. Предимство се дава на социалните предприятия, на дамите и на предприемачи, които са с увреждания.
За тях има такава възможност с бизнес план и период на връщане на заема до 10 години, гратисен период до 2 години, при който се плаща само лихвата. Това е възможност, която трябва конкретно да се прецени за самата предприемаческа идея дали търпи изчакване за кандидатстване за безвъзмездна помощ директно или е по-добре да се кандидатства по финансов инструмент, където средствата се получават сравнително бързо и самата идея може да бъде стартирана или започната бързо, съответно да си възстановява полученото финансиране.
Все пак ползването на финансов инструмент не означава задължително, че след това не може да се кандидатства и за безвъзмездно финансиране, просто не може да бъде за едно и също нещо.
Благодаря Ви много за полезната информация! Довиждане и доскоро!