НОВОТО РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И НЕГОВОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ СТРОИТЕЛНИТЕ ПРАВИЛА И НОРМИ

Две основни разпоредби на Закона за устройство на територията бяха предмет на разглеждане в рамките на конституционно дело № 11/2021г. Това са разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“, като първата от тях се отнася до издаване на разрешение за строеж в урегулирани поземлени имоти (УПИ), а втората – до въвеждането в експлоатация на вече изградения строеж.

На 04.11.2021г., Конституционният съд постанови своето решение, с което обяви за противоконституционни посочените две разпоредби!

Конституционният съд приема, че оспорената от омбудсмана разпоредба на чл. 148, ал. 16 ЗУТ не е съразмерна на целта, за която е създадена, и нарушава прекомерно правото на собственост. Прието е, че тя противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията и като такава следва да бъде обявена за противоконституционна.

Какво ни казва законодателя с тази разпоредба: „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.“

Съгласно нормативната уредба действала преди приемане на атакуваната ал.16, разрешенията за строеж се издаваха въз основа на одобрен инвестиционен проект, който следваше да съответства на ПУП. С приемането на цитираната ал.16 на чл.148 от ЗУТ, обаче се предвиди ново условие към възложителите на строежите (собственика на имота; лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон), а именно - да е приложен подробният устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация! Целта на така въведеното ново условие за издаване на разрешение за строеж е била към момента на издаване на разрешението за строеж да бъде обезпечена възможността за изграждане на техническата инфраструктура, която ще обслужва обекта на строителството. Именно това изискване - за приложен по отношение на регулацията подробен устройствен план, Конституционният съд приема, че не е подходящо средство за постигане на посочената цел, тъй като засяга и ограничава несъразмерно правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, без да създава никакви задължения за общината. С въведеното ново условие на практика се препятства застрояването на имота съгласно предвижданията на ПУП, а това съществено ограничава правомощието ползване като елемент на правото на собственост.

С новото изискване за прилагане на регулацията на практика се осигурява неограничено във времето отлагане на изпълнението на едно публично задължение на общините. Така, реално е установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционират единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничава, без за това да е предвидено обезщетение. По своята същност забраната за издаване на разрешение за строеж до прилагането на уличната регулация представлява строителна забрана, при това неограничена със срок, прилагана от общините, които не са изпълнили публичното си задължение да приложат уличната регулация. Нашата законодателна уредба обаче не е предвидила такова правомощие на главният архитект!

Изложеното по-горе е залегнало в мотивите на Конституционния съд, които доведоха и до постановяване на самото решение.

Нека обърнем внимание и на втората атакувана разпоредба и какво гласи тя: чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ предвижда, че „Строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи в териториите със средно и високо застрояване, както и в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот.“. Цитираната разпоредба е атакувана от омбудсмана само в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“.

Безспорно, с така приетата разпоредба, законодателят е целял всички строежи да се въвеждат в експлоатация само при изпълнени мероприятия по изграждане на улици, пътища или алеи. Не е взета предвид обаче една съществена подробност – така записана, нормата на чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ в оспорената ѝ част се отнася и до извършването на строежи, за които разрешението за строеж е издадено преди приемането ѝ. В този момент, предхождащ законодателната промяна, не е съществувало изискване за изграждането на улици и др. елементи от пътната мрежа, осъществяващи достъп до съответния поземлен имот, поради това собствениците на тези строежи са имали своите очаквания, че при завършване на строителните работи, посочени в разрешението за строеж, ще получат разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация! С приемането на оспорената разпоредба едва на един по-късен момент тези очаквания са отхвърлени по конституционно нетърпим начин, както и приема Конституционният съд в решението си.

Какво се случва от тук нататък? Кога, как и дали ще се прилагат коментираните разпоредби и ако да- в какъв вид?

Отговорът на въпросите се крие в разпоредбите на Конституцията. Чл.151 ясно сочи, че решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му, като актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Конкретно, по отношение на двете разпоредби от Закона за устройството на територията, които са предмет на днешната публикация, важи следното:

Ал.16 на чл.148 от ЗУТ е нова разпоредба, обнародвана с ДВ, бр. 16 от 2021 г., като след влизане в сила на постановеното на 04.11.2021г. решение на КС, същата няма да се прилага занапред. Или с други думи казано, отпада ограничението разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот да се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията.

Що се отнася до чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ, там е обявена за противоконституционна само част от нея, а именно: „в териториите със средно и високо застрояване, както и“. Т.е. разпоредбата, която е съществувала преди изменението и допълнението отново ще възобнови своето правно действие. В нея не се съдържа забрана за издаване на разрешение за ползване в случай, че не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи в териториите със средно и високо застрояване. Посоченото ограничение ще продължи да се прилага единствено за курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности.