top of page
  • Снимка на автораMMA FREIGHT

Как да се справим с липсата на квалифицирани кадри?

“Ние всички искаме да вземем готови кадри. Но готовите кадри не могат да се подготвят от само себе си.”


Проблемът с липсата на кадри не е започнал тази година. Всъщност това е проблем от доста време и като цяло, с всяка друга година се задълбочава все повече и повече. Всички ние си стремим да отстраним този проблем или ако имаме възможност поне да бъдем съпричастни.


А ако се замислим, защо всъщност това е проблем? Вместо да обвиняваме младите хора и да ги нападаме, за да успеем да си обясним липсата на кадри, аз по-скоро бих се фокусирал върху нас, професионалистите в различните сфери. В крайна сметка, ние, хората, които работим от 20 години в определена индустрия сме изминали същия труден път. И ние в началото сме били студенти и се е налагало да започнем от някъде.


Като предприемач, който има бизнес в сферата на логистиката и спедицията, аз ще се разкажа за усилията, които ние прилагаме, за да се справим с този нарастващ проблем.

Аз съм завършил икономика на транспорта, до най-висшата й степен и до ден днешен не съм прекъснал връзката си с тази катедра, със студентите и с нас като работодатели. Ключовата разлика е, че вече ние сме хората, които могат да дадат възможност на тези студенти да добият опит докато се учат. Ние сме хората, които трябва да предадат своите знания.


Милко Георгиев

За да се случва това, в нашата фирма MMA Freight всяка година организираме мениджърска програма, в която аз участвам много активно. В началото на Октомври месец, бях част от лекция към катедрата по икономика на транспорта. Не твърдя, че съм професор или преподавател. Аз съм просто един нормален човек, който иска да сподели своя опит, натрупан през годините. Първото нещо за мен, което е от огромно значение, е да покажа на студентите, че ние сме едно цяло. Аз не застанах пред тях с цел да ги респектирам, а приседнах на бюрото, за да можем да се гледаме на едно ниво. Това е изключително важно, за да могат студентите да ме приемат, чисто на енергийно ниво, като приятел и човек, който иска да е в помощ.


След това, аз ги попитах, колко от тях работят. От 40 човека в залата само 8 човека вдигнаха ръка. След, което питах, колко от тях работят по специалността си? Нито една ръка не беше вдигната. И се зачудих, защо се случва това нещо? Повечето работодатели в нашия бранш, в това число, и аз преди години, имах една определена нагласа за младите студенти. Когато бях по-млад, исках да взема човек във фирмата си, който вече има достатъчно опит, който е работил, който вече е натрупал рутина, сблъскал се с проблемите и така нататък. Ние всички искаме да вземем готови кадри. Но готовите кадри не могат да се подготвят от само себе си. На първо ниво, тези хора трябва да са сигурни, че искат да се развиват в тази професия. Те започват да учат въпросната специалност и ние като работодатели предлагаме възможност те да започнат да развиват себе си професионално още от първи курс.


Милко Георгиев УНСС

Милко Георгиев УНСС

Милко Георгиев УНСС

Защо е важно да още от първи курс?


Защото в първи курс е времето, когато повечето студенти идват от провинцията. За съжаление, те започват своя живот в София с някакъв определен семеен бюджет. Аз също съм имал бюджет като студент и съм изминал този път. Именно заради това ми е лесно да се поставя в обувките на тези хора, на тези колеги, и да се опитам да разбера, защо не започват да работят по специалността си. В крайна сметка, в първи курс, на тях са им нужни така наречените бързи и лесни пари. Най-лесно е човек да започне да работи като сервитьор или барман в първи курс, защото това е една много привлекателна професия, която сама по себе си носи едни бързи финанси. Аз бях на лекция със студенти от четвърти курс. Ако за тези четири години, тези студенти са продължили да работят като бармани и сервитьори, най-вероятно не са достигнали изключително висока заплата. Аз смея да твърдя, че ако за тези четири години някой от тях беше започнал работа в нашата фирма, те не само биха имали много по-висок стандарт като финансово награждение, но те биха има един безценен опит в транспорта, експедицията и комуникацията с клиенти.


Milko Georgiev

Подкрепа в началото и в дългосрочен план


Към момента, аз съм отворен да поема няколко студента от първи курс. Но какво всъщност предлагаме на студентите? Ние абсолютно се съобразяваме с това, че те са студенти. Ние знаем, че те ще имат лекции, че ще имат задължителни упражнения и ние сме напълно окей с това. Ние не ги поемаме само като стажуващи и да очакваме техния труд да бъде възнаграден само от държавата. За нас е важно те да са на договор, ако изявят желание. Аз предпочитам те да имат трудов договор освен стажа, който е платен от държавата, и задължително фиксираме така наречената твърда заплата. Това е важно, защото в самото начало, студентът няма как да бъде обгрижен с процент или бонус.


При нас един студент стартира по следния начин - даваме възможност на нашите вече колеги на първо време да се запознаят с професията. Минават един курс на обучение при нашите менеджери, които са с над 15 годишен опит и разбират от своята професия. Студентите започват да се записват при всеки един от тях. Един ден е при един човек, един ден е при другия. Имат възможността да видят в реална обстановка как се работи, как се общува, как се ценообразува, как се работи с един софтуер, който е строго индивидуално направен, така, че да е удобен за самите търговци, защото тяхна работа не е да работят по цял ден с ексел или уорд, а да правят сделки.



Милко Георгиев УНСС

Реално погледнато в един период, в който студентите изминават така наречените стартъпи за професия на първи курс, те разбират в крайна сметка дали тази професия е подходяща за тях или не. Когато преди 20 години, аз започнах да уча за транспорта, никога не съм си мислел, че това ще стане моята професия. Но се случи така, че това не е само моята професия, а и моето хоби. На мен не ми се налага да ходя на работа, защото аз всеки ден идвам с удоволствие и върша своите задачи с голямо желание.


За студентите в дългосрочен план, ако това се окаже, че е тяхната професия, то ще си проличи. Те ще го усетят и ние ще го усетим. Това е един взаимен процес. Ние ще видим дали този човек има нужните дадености да се развие в тази сфера. Все пак, тази професия е свързана с доста стрес и е нужно студента да даде признак, че може да се справи с това. В момента, в който и двете страни са съгласни, си стискаме ръцете и започваме да работим сериозно. Още в началото се уговаряме за определен бизнес план с определена твърда заплата. Аз съм наясно със заплатите в бранша и давам една идея по-висока заплата от другите фирми. Това е, защото ако ние не залагаме на нашите колеги, ние ще сме просто едни началници. Нашата обща цел е да си помагаме.


Чуйте цялото интервю с Милко Георгиев по темата:



Какъв е нашия съвет към останалите бизнеси? Ако вие предприемате тези или подобни стъпки и имате тази идея, още в началото да приветствате първокурсниците, за да ги задържите в този бранш или поне да въздействате по някакъв начин на тяхното решение, представете си какви могат да бъдат резултатите. Това, което касае нашия бизнес, изцяло касае и другите бизнеси. Ние имаме много партньори и клиенти, с които споделяме тази мъка, че има липса на качествени кадри във всякакви отрасли, така че това не се случва само при нас.


Моят съвет е следният – ние трябва да бъдем близо до тези студенти, по една или друга причина. Това са различни форми на контакт с тях. Водене на лекция, менторски програми или дни на отворените врати. Това представлява посещение на студентите по време на планувано упражнение, те да посетят нашия офис и да свържат теорията с практиката. Когато ни посетят, те виждат как работим в реална обстановка и има възможност да ни наблюдават и да задават въпроси. И това колкото по-често започне да се случва, толкова по-добре самите студенти виждат и се докосват до професията. Нямам нищо против браншовете на ресторантьорството, но ако грабнем студентите в зародиш, по този начин няма да прахосат 4 години в лутане между работата си и пътя на своята професия. За да не кажат на семейството си ето завърших и това е моята диплома, а тази диплома да бъде подплатена с нужните знания, а знанията идват най-вече от практическата част.


Това, което искам да посъветвам нашите колеги, които са собственици на фирми, е да бъдат изключително откровени и честни към своите служители. За нас коректното отношение е основен приоритет. Въпреки че сме се събрали да вършим работа и да трупаме финанси, ние не трябва да забравяме, че сме хора и сме толкова хора, колкото са и нашите служители.


Милко Георгиев УНСС
 
Елена Колева


Подобни публикации

Виж всички

댓글


bottom of page