.png)
Пламене, много ти благодаря, че си тук днес с мен за това интервю и че отдели от времето си. Подготвил съм си няколко въпроса и нямам търпение да чуя твоите отговори.
Аз ти благодаря. Забавно е аз да давам интервю за списание „Български предприемач“ :)
Супер. Нека да започваме тогава. Вече толкова дълги години си предприемач и се занимаваш с предприемачество. Какво те мотивира да продължаваш да се занимаваш и до ден днешен с бизнес?
Честно казано, не ми се иска да звучи, че толкова много години се занимавам, но май наистина са много години. Как ще отговоря на този въпрос? Аз смятам, че един от най-големите проблеми въобще на хората по света е, че правят това, което не им харесва. Защото работата, която вършиш, така или иначе ти отнема между 8 и 10 часа с пътуването. И ако ние имаме 24 часа в денонощието, това означава, че над 30%, над 1/3 от времето ни заминава в нещо, което не харесваме. И представи си какво ще е качеството на живота въобще и настроението, нагласата към света, към хората около теб, към самия теб. Защото има нещо много важно (и това е малко от сферата на самомотивацията) - ако ти не се стараеш достатъчно, ако ти не правиш това, което ти харесва, ако не си удовлетворен от нещата, които правиш изобщо, ти имаш ниско самоуважение, което е много голям проблем, защото обикновено, когато имаме ниско самоуважение, го избиваме навън. И от там идва и отговорът на въпроса „Защо? Какво ме мотивира да продължавам да го правя?“ Честно казано, аз не си представям нещо друго, което бих могъл да правя, тъй като бизнесът ми дава възможност да създавам или подобрявам неща, които ги няма, и които са полезни, т.е. малко ще вляза в клишето, че това, което правим, помага на някакви хора, но реално идеята на бизнесът е да създаваш нещо, което не е създадено по начина, по който би го реализирал, и то е полезно по нов начин на пазара.
Така че мотивацията ми е да живея различен живот, да ми е интересно, в крайна сметка това е и вид забавление, тъй като събужда креативността ми, и съответно, когато видя клиентите, които са доволни, т.е. нашите партньори, когато виждам, че те имат резултати, това е достатъчна мотивация да продължавам.
Разбирам. Много добре казано. Благодаря ти. Предполагам всъщност практическата изява на това твое желание да се занимаваш с предприемачество, можем да кажем, че е списанието „Български предприемач“. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за това, как се появи всъщност вдъхновението за тази идея и каква стойност даваш чрез този свой проект?
Вдъхновението за списание „Български предприемач“ дойде всъщност от клиентите ни. Защото преди няколко години всички си спомняме за COVID, за мерките срещу COVID, спомняш си ти колко трудно беше за много бизнеси и голяма част от нашите клиенти споделиха, че нещата, които ги затрудняват да реагират в много трудни ситуации, са нещата, които не знаят. Това е и в основата на предприемачеството. Предприемачът е човек, който може да използва различните ресурси, стига да знае за тях обаче. И проблемът, който ние видяхме, който ни споделиха, тъй като аз направих над 600 разговора тогава в порядъка на месец и половина, бе, че нямат достатъчно богата обща бизнес култура, т.е. не разбират от достатъчно много неща. И това всъщност е съвсем нормално, това не ни прави глупави. Няма как да развиваш бизнес, да си вглъбен в него, да си ентусиазиран, да искаш да ставаш все по-добър и все по-добър и да отделяш достатъчно време на абсолютно всички останали сфери и да разбираш от всички останали сфери. Така че това, което всъщност ни вдъхнови да създадем списание „Български предприемач“ беше нуждата на пазара, т.е. на нашите клиенти, които са бизнес собственици и предприемачи, да бъдат по-осведомени, за да може да имат повече ресурси, повече инструменти да се справят с трудните ситуации. Най-кратко казано е това.
А какво като медия ви прави по-различни от подобни списания, които искат да информират предприемачите и бизнеса?
Първото е, че списание „Български предприемач“ не е медия. Или поне не по начина, по който хората разберат медиите. Аз винаги съм искал, когато правя нещо, да го създавам по-различен начин, да го гледам под различен ъгъл. И реално списание „Български предприемач“ вече е една богата, много висококачествена бизнес-екосистема, която има собствен медиен дигитален формат. Това е блогът, тоест платформата, в която ние споделяме информацията и нашите журналисти всъщност са предприемачите са нашите рекламодатели. От тях черпим информацията. В самата медия няма журналисти, няма репортери. Ние не интерпретираме различни бизнес-сфери, области или пък ситуации. Другото, което много ни отличава е, че при нас няма да видите и няма да намерите никакви негативни новини, никакви слухове или жълти новини. Всичко е проверено на 100%. Идва от хора, които имат дългогодишен опит в сферата, за която говорят. Имат доказани успехи. Професионалисти са, помогнали са доказано на много хора. Така че основното, което ни отличава всъщност е, че чрез инструментариума, който сме създали за последните вече почти 4 години, в рамките на екосистемата, а вече и извън тези рамки, ни позволява да създаваме успешно проекти, които обединяват по няколко рекламодатели - понякога 2, понякога 5, понякога 10 рекламодатели - в големи проекти, които им носят дивиденти и им създават повече бизнес, като вече се стремим и да излезем от рамките на страната.
Много хубаво. Наистина, позитивните новини са нещо, което за жалост по-скоро липсва при нашите медии и много се радвам да чуя този ваш уникален подход към списание „Български предприемач“. Бихте ли ми споделили каква е връзката всъщност с един ваш друг проект - фондация „Започни млад“? Защо се появи тази фондация и има ли нещо общо със списание „Български предприемач“?
Има много общо. Всъщност националната кампания „Започни млад“, е продукт на списание „Български предприемач“, тъй като е и част от неговият инструментариум за позициониране на българския бизнес. Самата кампания има три много сериозни елемента на добавена стойност и това са:
Нашите рекламодатели участват в социален проект, който е образователно-социален, тъй като кампанията е абсолютно безплатна и е насочена към млади хора до 29 години, включително и активни ученици в горните класове. Това е първият елемент.
Вторият елемент на добавена стойност е, че бизнес-собствениците, участвайки в тази кампания получават безпрецедентно позициониране, не само на бранда, а и на начина им на мислене, на техния морален компас, на техните ценности. Това са всъщност нещата, които особено много спомагат за изграждане на доверие както пред пазара, така и при потенциалното партньорство. В рамките на самата кампания, благодарение на нея, доста рекламодатели са се запознали на живо и са изградили партньорства, които продължават и до днес. Това няма как да стане, без да се видят в действие. И когато видиш един бизнес-собственик да помага - не само да не му плащат, ами той да си плаща, за да помага на млади хора да се развият и да им вмени начин на мислене и манталитет на човек, който търси ресурси и ги използва, за да се справя с живота, то тогава е много лесно да се довериш на този предприемач, защото виждаш самата личност зад бизнеса.
Третият елемент, който получават като бонус, са млади, амбициозни хора, които мислят извън кутията, които мислят извън дискотеката, ако приемем "дискотеката" за кутията, и които имат желание да направят нещо стойностно от живота си. Доста хора, участници в „Започни млад“, всъщност са намерили професионално развитие през самата кампания. Един такъв пример е наш общ познат - Радослав, който веднага след кампанията спечели клиент във Варна за неговата, тогава още млада, Тик Ток агенция. Към днешна дата той разработи най-голямата агенция за Тик Ток в страната и е консултант на списание "Български предприемач" по това направление.
Супер! Следващият ми въпрос щеше да е да ми споделите успешен пример, но успяхте да отговорите още преди това.
Аз всъщност имам успешен пример, който мога да споделя, защото самата кампания „Започни млад“, за разлика от други формати, които са клубове, предприемачески състезания, тя има за цял не толкова да създава бизнес собственици. Тя има за цял да покаже на младите хора един различен поглед върху живота, да им даде нов начин на мислене, нов манталитет, нов начин да се държат в обществото и в света, за да могат да се справят по-лесно с трудностите, които неминуемо ще ги очакват занапред. Така или иначе животът не е лесен, той е труден, понякога е суров. Това не означава, че не можеш да се забавляваш в него, не означава, че трябва да падаш и никога не можеш да се изправиш, напротив. Броят се пътите, в които си се изправил, не се броят пътите, в които си паднал на земята, но, съгласи се, че когато един млад човек на 17, 18, 19, 20 години, 25, няма значение, се срещне и два-три дни работи с един успял предприемач, който реализира, да кажем, 80-100 милиона годишен оборот, който се е справил с много „невъзможни“ неща в живота си, това ще му стави отпечатък и малко или много ще започне да променя, ще посее семенцето, за да започне да променя своето мислене. И аз като българин, естествено, обичам България и нещото, което всъщност ни позволява кампанията „Започни млад“ да правим, е да вдъхновяваме младите хора да искат да остават в България, защото виждат успешния пример. И всъщност примерът, който ще дам за успешен участник в кампанията, е първият победител в кампанията, младо момиче от немската гимназия в Русе. Това беше 2021 година пролетта мисля, което немски университет беше отличил (в тройката в немската гимназия в Русе) и беше получило стипендия да учи в Германия. Но след кампанията тя реши да остане в България. В момента учи във Варна, в Икономическия университет и работи тук в България. Оставането на младите, кадърни, умни и амбициозни хора в България е дори по-голям успех на кампанията, отколкото създаването на млади предприемачи. Това със сигурност е един от моите фаворити за успешен пример.
Много ми хареса това, абсолютно мога да потвърдя, само че от другата страна, като младеж, Вашето твърдение, Вашето виждане. Всъщност менторите за мен са нещото, което също ме е задържало в България. И за финал исках да Ви попитам имали ли сте възможност Вие лично да бъдете ментор на младеж и как, ако сте били, как Ви се е отразил този опит?
Бил съм много пъти ментор на млади хора. Последният път, когато бях ментор, беше това лято в Бургас, по покана на община Бургас, участвах в техният проект, в който помагахме на хора от всякаква възраст, които искат да развият някакъв бизнес или да решат някакъв конкретен казус в техният бизнес. Състезанието беше много интересно. Бил съм ментор и в „Започни млад“, естествено, но избягвам там да бъда ментор, за да не ме обвиняват в пристрастие (смее се). Това да си ментор поне на мен ми дава много свежест, защото, когато влезеш в коловоза на твоето ежедневие, когато влезеш в коловоза на бизнеса, който развиваш, ти се ограничаваш от гледна точка на мислене. Когато се срещнеш с един нов млад човек, то ентусиазмът му, желанието му, вярата му ти дава огромна сила и всъщност на мен лично ми дава различен поглед и ми помага да развивам своят бизнес по начин, по който може би не бих го правил, ако нямах досег до такива хора. Това да си ментор, според мен е двустранен процес от гледна точка на добавена стойност, както за човека, който иска да развива някакъв проект, така и за ментора. Но тук е много важно да кажем, че в днешно време много хора искат да стават ментори и това би могло да бъде много опасно, защото, за да си ментор означава да имаш опит, който да можеш да предадеш, доказан опит. Това означава да вдъхновяваш, да мотивираш и когато станеш ментор на един млад човек, ти поемаш огромна отговорност за неговото развитие в този момент от живота му и малко или много ти имаш влияние върху неговото развитие. Затова според мен менторството трябва да се приема по-сериозно, естествено както и коучинга, и съответно да има селективност на менторите, за да може да има повече успешни млади хора.