„Български предприемач от миналото, за когото си струва да чуете – Бенковски“

Когато стане дума за Априлското въстание, безспорно в съзнанието ни изниква образът на един от водачите му – Георги Бенковски. Но знаем ли всъщност нещо повече за неговата личност, за неговия живот? С какво се е занимавал и какво го е подтикнало да стане революционер?

Семейна среда и образование

Гаврил Хлътев, останал в историята с името Георги Бенковски, е роден в гр.Копривщица около 1843г. в семейството на търговеца Грую Хлътев. Гаврил губи баща си много малък и на майка му Нона се пада тежката задача да отгледа и възпита трите си деца ( освен Гаврил, има и две момичета – Куна и Василя). Вдовицата задомява дъщерите си, докато са млади и единствена нейна опора остава синът й. В него тя концентрира всичката си любов и надежда.

Малкият Гаврил е възпитаник на първото класно училище в България, основано от Найден Геров. Майка му иска той да стане терзия. За да овладее този занаят, той изкарва три години чиракувайки при майстор. Но усеща, че не това го влече. Като младеж с буен характер, непокорен, с интерес да вижда нови места и хоризонти, той се ориентира към абаджийството. За тези времена това е бил процъфтяващ занаят, а абаджиите били мъжете, разказващи най-интересните и увлекателни истории според Гаврил.

От Копривщица до Анадола

На 22г. Хлътев е вече сред влиятелните абаджии в града, но това не му стига. Решава да замине на гурбет в Анадола заедно с по-опитния търговец Станьо Хрелката. Те се установяват там. Скоро се замогват и успяват да си купят едни от най-красивите и добре отглеждани за региона коне. Като търговец Хлътев знае, че външният вид е този, който привлича вниманието на клиентите и винаги се отнася отговорно към това. Облича се с вкус – движи се със забешка носия – една от най- красивите одежди в Мала Азия за времето си. В десетгодишния си гурбетчийски живот, Гаврил разбира, че това, което го е впечатлило в абаджийския занаят, всъщност не е за него. Бенковски сам се изповядва след време пред другарите си:

„ Бил съм от най-напред караабаджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия – неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичко това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен живот“.

Така, в безмилостната и сурова действителност, Бенковски кове своя характер, а с него и своите житейски възгледи. Познавайки вече доста добре Османската империя, сблъсквал се с различни премеждия, у него се оформя една неприязън към нея и отношението й към българския народ. Така узрява идеята да стане бунтовник. Както Михаил Маджаров казва:

„Той не ми обади в една ясна и категорична форма своята мисия, но оставаше да се разбере, че е тръгнал по народна работа и че е настанало време за българския народ да направи нещо за своето освобождение.

-Никой няма да ни помогне, ако не си помогнем сами – казваше ми той.“

От Хлътев до Бенковски

С натрупания житейски опит и тази недобри чувства към империята, Хлътев отива в Букурещ. Там попада сред българската революционна емиграция. Окрилен от техния дух и хъс за промяна, в Гаврил се заражда идеята, която ще осмисли целият му живот от тук нататък – да се обрече на родината!

Качествата, който Хлътев притежава, не остават незабелязани. Той бива включен в групата за осъществяване на план – покушение срещу султан Абдул Азис в Цариград. Обаче неуспешното начало на Старозагоското въстание, проваля плана за убийство на османския водач. Бунтовниците трябва да се върнат обратно в Румъния. При завръщането си, четниците ползват чужди документи за самоличност. На Хлътев е даден паспортът на полския патриот Антон Бенковски (неизвестно защо и как името Антон е заменено с Георги след време). Това е повратният момент в живота на един от тези революционери – заминава като Гаврил Хлътев, а се връща като Георги Бенковски.

От помощник до водач

Планът за въстание е осуетен, но желанието - несломимо. Веднага се преминава в организация на ново такова. Решават да се организира за началото на пролетта на 1876г. По този повод в Гюргево се свиква таен комитет. Там гласуват България да бъде разделена на четири окръга на организация, четвъртият от който (Пловдивският) е поверен на Панайот Волов с помощник – Георги Бенковски. Това е периодът, в който Бенковски среща едни от най-явно изявените революционери и пълководци на това време и всеки от тях остава изумен от качествата, които той притежава. Тодор Каблешков е изключително впечатлен от него:

„….не може да се начуди как този човек (Хлътев) без никакво системно образование, говорел тъй умно и тъй схватливо и живо, като да се бил подготвял дълго време за това“ (Беловеждов, Цит.съч., с.32)

Захари Стоянов също не пести добри думи за Бенковски:

„Докато Бенковски даваше заповеди на четири страни, аз успях да го разгледам от краката до главата. Знаех го, че е взет апостол по милост, турен под личното наблюдение на Волова, но не зная защо, по вътрешно някое настроение, аз благоговея напредя му, чаках да ме попита, та тогава да се обадя, доброволно признавах, че той е велик с една реч – изповядвам се чистосърдечно – аз бях омаян от Георги Бенковски.“

Умението да грабва вниманието на хората, да ги накара да се заслушат в думите му и да последват делата му; способността да ги вдъхнови и въвлече след себе си – ето това са истински умения на един водач! И това или го имаш, или го нямаш заложено по природа. До този извод достига и самият ръководител на 4–ти окръг. Неслучайно великият Атанас Буров след време ще каже, че слага именно Панайот Волов сред четиримата най-велики според него българи:

„…защото само той, единствен човек в българската история се отказва от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България!....И после като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втори план, а Бенковски излиза начело.“

Никола Беловеждов също потвърждава, че Волов е взел правилното решение като е отстъпил поста си защото е бил човек със средно образование, но е нямал решителността и пъргавината на Хлътев.

От думи към действия

Спечелил доверието както на народа, така и на водачите на революционните дейности по това време в България, Бенковски се утвърждава като водач на Априлското въстание. По време на избухването му, той организира и своя чета, с която да ходи от село на село и да вдига народа на бунт в подкрепа на избухналото въстание. Придвижват се толкова бързо, та чак им дават прозвището „Хвърковата чета“. В едно такова посещение в с.Белово, тази чета изживява своя апогей. Посрещнати са като всенародни герои. На ж.п. станцията в селото работят много чужденци – хървати, сърби, немци, италианци, гърци. Бенковски знае това. Знае също и че е от изключително значение по какъв начин тези хора ще разкажат на своите близки и познати в родните си държави за случващото се в България. Какво точно ще узнае света за ситуацията в страната ни. Затова Бенковски обръща внимание на външния вид на своите четници – да са с униформи и всички съпътстващи ги символи и отличия. С паунови пера в калпаците, със златен лъв отпред. Да не оставят впечатление за просто една чета, а за войска! Очаквани още пред селото от своите събратя, сред тях има и много изтънчени европейци. При вида на четата, строена строго в ред по двама и тържествен ход, всички от славянската колония започват да скандират „Вива капитан Бенковски!“. Отразяват идването на Хвърковатата чета, предвождана от Бенковски, сякаш в селото посрещат самия княз!

Така, от обикновен абаджия, Гаврил израства до водач на цял един народ! И то напълно заслужено! Защото бунтовници много, но пълководци – не! Недостатъците му в детските години – сприхавост, нетърпение, непримиримост, сега се превръщат в достойни, необходими качества!

Предприемачество – от миналото до наши дни

Питаш се къде в тази биографична история, примесена с лек романтизъм по славното ни героично минало, се крие връзката с предприемачеството? Та по това време тази дума дори не е съществувала, още по-малко да е била актуална. Ами….ако се вгледаме в детайлите, всъщност ще видим, че не е така.

Според дефиниция в онлайн речник предприемач е човек, който организира и управлява предприятие, обикновено със значителна инициатива и риск. А сега, ако на мястото на „предприятие“ поставим думата „въстание“, дали започваш да виждаш приликите?

Нека да видим и характерните черти, отличаващи добрите предприемачи:

Визионери са и са мотивирани да променят бъдещето към по-добро;
Не се страхуват да мечтаят смело и правят всичко възможно мечтите им да станат реалност;
Рискуват и не се страхуват от провал – знаят, че не е важно колко пъти си паднал, а да ставаш след всяко падение;
Обичат това, което правят;
Те действат, а не многословят;
Харизматични са, успяват да вдъхновяват околните.

Сега като обединиш тези качества в една личност, в съзнанието ти започва ли да се избистря образът на героя, чиято вдъхновяваща житейска история разказахме в началото?