.png)
Здравейте! Днес ще си говорим “Защо младите хора не искат да стартират бизнес в България?”. Това е една много наболяла и реалистична тема. Това ще бъде един разговор с един опитен човек, който е работил с хиляди хора в България. Искам да предадем една гледна точка и да потърсим решение. Представям ви Галин Димитров, основател на East Accelerator, представител на BASE. Човек с опит над 25 години в бизнес. Защо младите хора в България не искат да започват собствен бизнес?
Аз ще обърна въпроса. Защо ние се тревожим, че недостатъчно млади хора не искат да тръгват да правят бизнес? Статистиката на Start Young, която е 1000+ човека са проявили интерес към формата от началото на годината. Имаше много хора записани, че ще презентират. След това се стига до 10% хора, които казват, че ще се явят на презентацията. И в последната секунда се явяват 10% от тези 10%. Така ли горе-долу?
Статистиките са 10% от регистриралите се явяват. Тоест ако се регистрират 400 души, имаме 40 идеи. По телефона заявяват може би 20-30%, че ще се появят, но реално се появяват около 15%, а от тях 10% презентират. Другите дори не си включват микрофона.
Проблемът е следния - това нещо се прехвърля и върху парите. Целият капитал, който има за предприемачи, за да стартират бизнеси, горе-долу същото нещо се случва. Там се усвояват значително по-малко пари отколкото има отпуснати за бизнес. Става въпрос за фермерския бизнес, земеделието, рибарство и аквакултури, иновациите. Има доста повече пари, отколкото кандидати да ги инвестират в реални бизнеси. Това е притеснението.
Това не звучи ли малко нереалистично? Има много хора, които казват: “Няма пари, никой не ни помага.”
Това е поредното оправдание. Във Варна имаше едно голямо събитие, където фонда на фондовете бяха Българска банка за развитие, Агенция за малки, средни предприятия, министър Лорел, който е от стартъп общността и ще управлява Министерството на иновациите. За предните 7 години има милиард и половина за България за стартиращи бизнеси. За следващите 7 години ще има 7 милиарда. Сега на година имаме предизвикателството да създадем с 1 милиард добавена стойност за населението, иновации, проекти. Трябва да си увеличим скоростта по 100.
Докато младите хора стоят и отлагат, пишат глупости и се оправдават, че няма пари, хора, мързи ни да четем, ама то много сложно, не искам да работя, защото ще плащам данъци и т.н. няма смисъл.
Как могат да стигнат младите хора до тези пари?
Лесно, всичко е изнесено като публична информация. Има на английски, на български. Има поне 6-7 ведомства със съответните хора вътре, които ще ти обръщат внимание. Цялата информация е достъпна, стига да я поискаш, да отидеш, да се помръднеш, да почетеш.
Къде е мястото, на което трябва да отиде един млад човек?
Всички институции, които споменах по-рано.
Първо имаме задача да си разпишем проекта, не заради парите, защото се чупи едната логика. Проект, който е направен само за да вземе едни пари, никой няма да го подкрепи. Менторите, журито, експертните съвети и оценяващите органи са наясно кога един проект е писан със сърце. Ако правим нещо трябва да го правим както трябва, за себе си.
Когато имаме това нещо, вариантът е да го финансираме с грантови схеми, което е по-скоро в сферата на наука, екология, енергетика. Има програми с 80-100% грантове. Тогава всъщност целия риск го поема общността. Тоест ти правиш някакъв проект, експеримент, бориш се за някаква иновация, ако успееш е супер добавена стойност. Има случаи в науката, когато се оказва, че проектът не е толкова ефективен. Тогава относително казано сме изгубили едни пари.
Втория вариант, който е с по-масовите схеми. Това е финансиране 50/50. До 50-60% обезпечава кредитите общността. В България има един огромен проблем, който трябва да се реши. Надявам се скоро да се реши, но за това трябва да се надигне цялата общност, за да се подкрепи закона за частния фалит. Ние сме една от малкото държави, в която ако рискуваш и се провалиш, системата не ти дава втори опит. Тоест отговаряш с цялото си имущество. В другите държави не е така. Там са разбрали, че човек, който стартира е нормално да греши. Съобразяват го и дават втори, трети шанс.
Под каква форма дават втори шанс?
Отиваш, обявяваш се в несъстоятелност или банкрут физически, откачаш се от кредиторите, минава определено време 5, 6, 7 години и имаш възможност пак да опиташ.
Кой ги плаща тези пари?
Има си един вид застраховка. Обществото генерира достатъчно пари. Като се провали веднъж, дори два пъти да се провали с по 50.000 хиляди лева примерно, накрая това, което е научил за 10 години, той има още 40 години да работи. Ако третият опит му е успешен, тоест бизнес, който прави между 50 и 100 хиляди печалба на година, от които плаща 35% данъци на държавата. Ако направи третият си опит успешен и прави само 100 хиляди на година оборот, за 3-4 години, от тези 30, които му остават да работи, ще се изплати на обществото.
Българското общество или по-голяма част от него би казало: “Защо аз трябва да му плащам провалите на този човек?”. най-лесно е да се съди някой от страни. Обществото не гледа на това като инвестиция. И проблемът идва от това, че българското общество до голяма степен не уважава предприемачите, защото образът на предприемача в България няма положителен контекст и те не искат да подкрепят. Смятам, че трябва да положим усилия, за да обърнем тази представа. Не мислиш ли, че това е част от проблема?
Аз съм съгласен. За миналата година съм внесъл 250 хиляди лева данъци в бюджета и съм съгласен да бъдат дадени на малки и средни бизнеси, които работят.
Всеки един от моите колеги, които имат 20-30 човека персонал, разсъждават по същия начин. Той би предпочел държавата с нашите данъци да инвестира в нов бизнес. Това означава по-големи заплати, по-богати клиенти и партньори. Банките също инвестират в бизнес, защото те също печелят пари от това. Ние сме малка държава и може бързо да се усети това, ако се променят някакви елементарни неща.
Онзи ден разсъждавахме дали има смисъл тези пари да се дават на големите бизнеси или е по-готино да създадем една програма и да раздадем на 100.000 български семейства по 10-15 хиляди лева, за да си купят инструменти за талантите, които имат. Кое ще има по-голям социален и икономически ефект? Ако направиш 80.000 семейни бизнеса за 1 година и следващата година ги подкрепиш да се доразвият, за 2-3 години можеш да имаш средна класа в България, която постоянно се разрушава от различни събития.
Искам да довърша мисълта си в посока какви са ни проблемите. Тръгнахме от това има ли пари. Пари има, който иска сядаме и му доказваме. Ако не иска, ще взема презентациите от тези 6 институции, които трябва да разпределят тези милиарди за следващите 7 години и ще изнесем тази информация с контактите, линковете, който иска да чете.
Според теб парите ли са най-големия проблем?
Не, затова тръгнах да се връщам назад. Парите изобщо не са проблем, те са оправдание. Който твърди, че проектът му не тръгва, защото няма пари, той просто си търси оправдание, за да не тръгне. Всички проекти, които съм тръгнал да правя, съм тръгнал с 0 лева.
Факторът е волята и желанието на човека, не заради парите, а защото има желание да го реализира това.
Защо според теб няма желание? Как може да се промени това?
Напоследък много ми е интересна тази тема и си говоря с много хора по нея. Чисто психологически хората са склонни да си стоят в зоната на комфорт. Като добавиш и че сме много склонни да критикуваме българите, средата беше такава.
Новите поколения мотивацията им откъм пари се премести повече към обществени, природни. Ценят си повече личното време, семейството, приятелите. Не им е толкова спешно да се доказват. Трябва да е наистина нещо, което да правят със страст.
Мотивацията им е различна. Ние работехме за престиж, за пари, да си решаваме някакви проблеми. По-късно започнахме да работим, за да решаваме някакви обществени проблеми. Сега ги интересуват повече глобалните проблеми, отколкото личните.
Ако всички не си помогнем първо на себе си, много трудно ще сме полезни в световен, национален мащаб. Обществено значими хора да станем и да се борим за някакви каузи.
Замисли ме за нещо. По принцип би следвало да имаш първо някаква собствена добавена стойност. Първо да си полезен наистина за себе си и ти да имаш индивидуален продукт. Когато имаш индивидуален продукт, собствената ти стойност и интегритет дават стабилна база в последствие да имаш колективен продукт, да работиш в екип. Колективните продукти, когато са повече хора, дават добавена стойност по геометрична прогресия.
Нормалната логика би следвало да бъде всеки един да си направи собствената добавена стойност и програмата за лично развитие, да си тества собствените проекти и идеи, дори ако трябва по няколко пъти. След това трябва да може да се впише да работи в екипи, по-големи фирми, да види каква е културата на екипна работа. Стартъпите са на този принцип. Като няма екип, няма подкрепа, значи идеята не е валидирана. Това е логиката. Всеки трябва да си развива пътя.
Върти се една реклама на Питър Сейдж и ми направи впечатление разликата на рекламата от тази година с предната. Добавили са едно изречение, което много ми хареса. Ще дам пример със спортистите и предприемачите – два модела, които са сходни и дават резултати. Предприемачът е онова, което вярва, че е. тоест ти от собствената си самооценка можеш да постигнеш конкретни резултати. От друго разбиране за себе си можеш да постигнеш съвсем различни резултати. Това нещо спортистите много добре го знаят, защото ти трябва да визуализираш резултата и да започнеш да тренираш, цялата ти физика и подсъзнание да са насочени към постигането на резултата.
Същото нещо е при предприемачите, макар че при нас е много по-сложно, защото при нас не минава номера: “Аз това го знам и го разбирам”. Ти трябва да седнеш да го прочетеш, да го да го знаеш, да го разбираш, да си уверен и това нещо трябва да стане в 5-10 области. Това изисква време. Идеята е, че ти ако вярваш, че можеш да постигнеш определени неща, не е нужно това нещо да ти отнема 10 години да си повярваш. Достатъчно е днес да решиш за себе си, че през следващата година-година и половина ще бъда това и просто да го направиш. Единственият капитал, който ти трябва е как ще инвестираш времето в собственото си развитие и реализация. Предприемачът се измерва със способността му да въздейства и да променя средата около себе си. Първо започваш от себе си, след това близките, с които работиш и трето цялата среда. Ако ти можеш бързо да променяш себе си и да се адаптираш, и да се развиваш, това ще го направиш с всички останали около себе си.
От гледна точка специално на Започни млад съм много съгласен, че един човек трябва да си вложи енергията и да визуализира резултата. Например при спортистите имало е години, в които човечеството не си е представяло как примерно 100 метра могат да се избягат за еди колко си секунди, докато един човек не го направи. Един стигне ли го, започват да го стигат прекалено много хора, защото виждат, че е възможно. Българското общество от млади хора, които ще се вливат в пазара на труда, просто трябва да видят, че е възможно един млад човек с идея, желание, амбиция, идва на Започни млад или друг форум, който подкрепя млади предприемачи, след това печели първите си 1000 лева, рекламна рубрика, малки инвеститор, но този човек след това изгражда един успешен бизнес. Да приемем твоето определение за успешен бизнес – прави 100.000 лева печалба на година, което е много над средната заплата в България. Когато те видят, че това е възможно, най-вероятно изведнъж бройката на хората, които го постигат, ще се увеличи. Какво мислиш за тази теория?
Звучи логично. Трябва да отида да си взема от Спиди пратката от победителя на Започни млад в Пловдив, защото ми направи готово направено кенче с безалкохолната напитка неговата. Ето човек, който в рамките на 1 месец направи първите стъпки на пазара.
Всеки месец по веднъж имам човек от Започни млад, от BASE, от всички неща, които правим заедно за стартъпите, с нова новина. Това нещо като стане всяка седмица, после всеки ден, тогава ще се кефя.
Това е причината да им даваме награда рекламна рубрика. Тези хора трябва да бъдат много видими в България, защото те са примера. Няма как всички да от Започни млад да стартират собствен бизнес.
Изчакай, ще има втора вълна. Някои ще реагират след 1-2- години. Статистиката ще се промени към 50%.
Това, което казвам, е важно за обществото и то е да има резултат сега. Няма го технологичният процес и заради това може би е важно да ги показваме и да говорим за тях. Яна Табакова, знам, че започва да работи с теб. От Започни млад прелива към BASE, нали така?
Да, даже се чудя кога ще я запозная с моите пчелари от Добрич, защото там ще си намери среда, практици с голям опит и се надявам там да се случат нещата.
Това ще ни е много интересно да го следим. Ние скоро имаме среща тримата на ниво как да усвоява наградите и какво ще и е бизнес развитието занапред. Това е един хубав завършек на това видео – с Мартин Александров от Пловдив с енергийната напитка, която е здравословна, тя се казва Nature Boost. Също Яна Табакова, която има проект за мед и мащерка в североизточна България. Все пак има примери и нашата работа е да ги подкрепяме и показваме.
Това ще е много яко. Аз имам наистина желание да започнем да ги показваме реалните примери.
Добре, от следващите интервюта ще започнем да показваме различни програми към различни институции, за да могат да видят хората къде могат да получат финансиране, някакви условия ще обсъждаме и т.н. Смятам, че това ще бъде много полезно. Благодаря ти за този разговор!