.png)
Аз закъснявам за среща. Или я отменям в последния момент (означава в деня на срещата)
Какво реално се случва, когато някой направи тези две неща или едно от двете? Има една не толкова древна мъдрост, че когато някой закъснява проблема е в този, който го чака. Няма как да е по-вярно, но не заради същите причини.
Нека да погледнем през погледа на закъсняващия или отменящия срещата в последния момент. Вероятно ви се е случвало да сте от едната или другата страна. На мен със сигурност ми се е случвало.
Кога се чувствате по-изнервени? Когато закъснявате или когато чакате.
Истината е, че чакащия е манипулиран да мисли за закъсняващия. И в това често се крие разковничето. Защо закъсняващите закъсняват? Ами защото искат хората да мислят за тях. Искат да са във фокуса на вниманието. Искат да се чувстват значими. Това е един своеобразен бунт, който им осигурява чувството, което често им липсва - да са важни.
Не че не са. Просто не се чувстват такива. Затова закъсняват, отлагат, отменят срещи, защото удължават своята важност. Някой, някога ги е накарал да се чувстват не важни и сега те използват всяка възможност да си докажат обратното.
Ние ги разбираме и им съчувстваме. Но...
Нека да погледнем, прагматично, през погледа и на чакащия. Този, който си е отбелязал в календара срещата и, който чака закъсняващия или научава в деня на срещата, че тя ще бъде отложена за друг ден. Какво означава това? Няколко неща, но сега ще се фокусирам върху две от тях:
1. Чакащия се чувства неважен и незначителен, абе направо нечовек (нали е модерна дума сега за хора без чувство, за каквато и да е значимост). Очевидно закъсняващия или отлагащия има по-важни занимания и това е ок, докато обаче не се замислиш, че неговите занимания са толкова по-важни, че ти не заслужаваш дори навременно обяснение. Ти не си негов психоаналитик и неговите личностни проблеми не би трябвало да стават твои, но се случва точно това. Когато си “изоставен” от някого ти започваш да изпитваш неговото чувство на малоценност поне за малко. Това може да се окаже сериозен удар по твоето самочувствие ако се намираш в лош момент или просто си податлив на емоционални манипулации.
Но, да речем, че в бизнеса няма нищо лично и това може да се преглътне, някак. Тогава идва вторият момент:
2. Парите. В днешно време разменната стойност са парите. Но, те се изчисляват основно в човекочасове. Всеки един от нас работи определено време и получава/заработва определена сума пари за това време. Следователно всеки човек (волю, неволю) е остойностил времето си, както и да звучи това. Сега, може да изчислите, колко струва една ваша минута. Например: една моя консултация (нещо, което правя много рядко) струва 500 лв. това е 60 минути. Правя ги рядко, защото обикновено за това време провеждам две срещи, едната от които ми носи поне 2400 лв. Какво означава това ако вземем ниската ставка от 500 лв за 60 минути. Ще достигнем до извода, че една моя минута ми струва 8,33 лв. без ДДС. Така, когато някой закъснея за среща с мен, аз губя по 8,33 лв. без ДДС за всяка минута чакане. А когато съм насрочил и планувал среща с продължителност 30 минути, която бива отменена непосредствено преди началото й, аз губя точно 249,99 лв.без ДДС, защото качествените срещи не могат да бъдат уговорени от сега за след малко. Тоест, няма как да я заменя и това време остава загубено. Единствената ми алтернатива е да си намеря занимание, което да ми компенсира загубата в някакъв процент, но това в никакъв случай няма да е заслуга на човека, който е отменил срещата.
По този начин всеки един от вас може да пресметне колко струва един негов час и да остойности чакането на закъсняващи за среща с него хора (не е нужно да имате бизнес. Дори да сте на работа някъде, вашите минути струват пари и вие не трябва да подценявате този факт). Защото е важно да знаете, в кого да инвестирате внимание и усилия и в кого не. Кой ви губи времето и кой ви носи позитиви.