.png)
Здравословното и екологичното общуване със самия себе си е на първо място, а след това идва и общуването с другите. Това степенуване е в основата на цялостното благополучие на един човек.
Какво означава, когато човек е в ресурс? Означава, че той има достатъчно ресурси. Тоест на първо място е комуникация, на второ място е здраве, след това време и след това пари. Но ние знаем, че всички тези ресурси ги получаваме чрез другите. И правилната екологична комуникация всъщност ни помага да получим всичко, което искаме в този живот.
Аз много често казвам на моите бизнес обучения, че вашите пари са в ръцете на другите. И по начина, по който изразявате себе си, по начина, по който общувате с другите, вие всъщност регулирате нивото на пари, които имате във вашия живот или печалбата от вашия бизнес. Това съотношение е в директен баланс и показва доколкото вие можете да комуникирате и да представите себе си, толкова повече получавате.
Защо здравословното общуване със себе си е първата отправна точна?
От моята практика, от стотиците хиляди клиенти, които аз съм имала, мога да ти кажа едно - че начинът, по който ние комуникираме и се отнасяме със себе си, е същия начин, по който ние виждаме и комуникираме с другите. Точно това ние проектираме в света като цяло и в нашето бъдеще. Ако ние към себе си сме критични, не се приемаме, не сме честни със себе си, не се разбираме и непрекъснато имаме негативно възприятие за себе си, ние същото го проектираме към другите хора, към света изцяло, и към бъдещето. Тоест правилната връзка със себе си и здравословната комуникация със себе си е в основата на това да се промени общуването и взаимодействането във всяка една от социалните роли.
Това се отнася и в работата, и в приятелския кръг, и в семейството, изобщо във всичко. Аз често казвам, че Господ няма друг начин да ни помогне, освен чрез другите. Така че първото нещо, с което трябва да започнем е да разберем какъв човек съм аз. Какво желая? Какви са моите ценности? Защо по конкретен начин реагирам? И най-важното кои са моите незадоволени потребности? Това е нужно, защото нас ни ръководят основни базови инстинкти. Те по принцип са много, но основните са три:
Първият от принципите е това аз да бъда харесван и да бъда привлекателен - така наречения полови инстинкт.
Вторият е базова потребност от това аз да бъда в безопасност.
Третият е да бъда в йерархията - аз да бъда приет от другите и аз да имам ментор.
Тоест, тези три базови инстинкта трябва да бъдат винаги задоволени. Но ти не можеш да ги задоволиш ако ти не познаваш себе си и не си зададеш здравословните въпроси:
Кой съм аз?
Какво в момента ми липса?
По какъв начин аз мога да го задоволя?
Защото, когато ние не сме задоволили базовите си инстинкти, нашия мозък непрекъснато планира как да ги задоволи. И ако ние не разбираме този процес и по здравословен начин не можем да го задоволим, той започва да избира невероятни други начини, за да запълни липсата.
Например, това се случва чрез паник-атаки. Ние всъщност имаме скрита изгода от паник-атаките, защото ние привличаме внимание. Вниманието е жизнено важно за всяко човешко същество. Или, например, чрез прояви на гняв, на агресия, на критика. Тоест ние пак търсим внимание към себе си. И когато не знаем и не разбираме по какъв здравословен начин да комуникираме първо със себе си, не можем да гарантираме нищо друго.
Триъгълника на Спасителя, Жертвата и Агресора Всички знаят пирамидата на Маслоу. Основните базови човешки потребности сами не може да си ги подсигурим. Тогава ние започваме да влизаме в триъгълника на Карпман, на спасителя, на жертвата и на агресора. И в един момент хората толкова са свикнали да се въртят в този триъгълник. То става като колелото на хамстера. Тичаме, тичаме, тичаме, и много често изпадаме от това колело.
Примерно, сега аз се чувствам обидена, защото някой не ми е задоволил нуждите или не е реагирал както аз искам. И започвам да се чувствам като жертва. После обаче в един момент аз си намирам някой спасител, който да ме спасява, но аз към него също агресирам или аз решавам да спасявам някой друг.
Тоест хората непрекъснато са вътре в този триъгълник. Обаче това всичко създава едно особено състояние на силна емоционалност, но реално не може да помогне на нито един човек да мисли трезво и да намери ресурс. А повечето хора, когато дори общуват, те не знаят каква е моята цел на общуване.
Каква е моята цел на общуване?
Например, защо в момента общувам с моя началник? Какъв резултат искам аз от това общуване? Или с моя съпруг, с който аз общувам. Какъв резултат искам от общуването?
Тоест, когато не сме наясно винаги трябва да водим всяка една комуникация с насоченост. Какво искам аз да получа в тази комуникация? Защото ако комуникирате безсмислено, хората ви въвличат в техните планове, в техният триъгълник на Карпман или по друг начин, но това е изключително силна загуба на ресурси.
А когато ти познаваш базовите си потребности, базовата си ценностна система, познаваш и на другия човек какво му е ценно, това е в основата на здравословното общуване. Тук говорим вече за win-win. Тоест аз печеля, но и ти печелиш. Например, искаш ли аз да направя така, ти ще направиш така и накрая и двамата ще спечелим и ще представим резултат. Така проведена комуникация е много по-вероятно да бъде сполучлива, отколкото когато вменяваме вина, срам, изразяваме гняв, използваме тези силни емоции, но не може да докоснем човека, защото той пък не чувства задоволени неговите базови потребности. Тоест той няма изгода от това общуване.
Значението на личните граници В основата на правилното и екологично общуване са личните граници, но човек не може да слага бариери и да спазва чужди лични граници, ако той не познава себе си като личност. Как ще установим лични граници, ако ние не знаем какво ни харесва, какво е възможно да стане с нас, какво ние приемаме, какво не приемаме. Познанието за себе си е ключово, отвън никой не може да ви каже кой сте вие, въпреки че повечето хора търсят потвърждения от външни лица, включително и в работната среда. Но ти ако не знаеш и не си лично мотивиран да ходиш на тази работа или да правиш този бизнес, и ако не знаеш каква е целта на конкретната система, това няма да доведе до никаква печалба.
В семейството е съвсем друга целта на системата. Приятелството е със съвсем друга цел на системата. Тоест целта на системата е много важна, защото когато ние сме в правилната йерархия и знаем целта на системата, тогава ние общуваме екологично.
Какво означава екологично общуване?
В моята школа има 5 принципа за екологичното общуване. Те са формулирани от Милтън Ериксон и са в основата на всички модерни психотехнологии, от рода на коучинга, включително и на NLP. Винаги, когато стигнем до тази лекция, на моите курсисти изключително много им проблясва, защото ние всъщност трябва да се съобразим с тези базови основни принципа.
Първи принцип е, че всичко със всеки човек е наред. Той просто е различен човек. Това, че не реагира, както ние искаме или ние не реагираме както някой иска, това е нормално, защото хората са различни.
Втора точка е, че всеки има ресурси да постигне всяка негова цел. Когато ние осъзнаем, че аз като личност имам ресурси, но и другия човек има ресурси, не е задължително да правя непоискано добро, да агресирам, да се чувствам жертва или той да бъде жертва, да спасявам някой. Това е съществено, защото ние тогава изграждаме здравословно самочувствие и оставаме другите да вървят по техния жизнен път без да ги поучаваме непрекъснато.
Трета точка е, че всеки взима винаги най-добрите решения на база на собствения си опит. Това, че аз в момента реагирам по някакъв начин, който другия човек не разбира, това означава, че ние имаме различен жизнен опит, имаме различна ценностна система, имаме различни вярвания за света и не е необходимо всички да реагират еднакво. Но трябва да се разбере, че аз примерно в миналото може да съм реагирала по един начин, а в момента да смятам, че е по-правилно по друг начин. Но винаги мозъка събира към момента на цялата база данни на преживяното, кой е най-правилният вариант. Впоследствие може да си промените виждането, но затова не трябва да съдим поведението на другите хора или себе си, защото в момента такъв е бил ресурсът и мозъкът това решение е измислил.
Следващото нещо е, че всеки реагира с най-добри намерения, обаче към себе си. Това са базовите инстинкти за оцеляване. И ние не можем да съдим другите, че те са преценили според техните незадоволени базови потребности, кое е най-правилното решение, както и ние.
Последното нещо е, че всичко ще се промени. Човека ще се промени, отношението ще се промени, ситуацията ще се промени и всяка промяна е за добро. Но е важно ние да можем да програмираме промяната, като и да дадем вектор и цел на развитие.
Както всички знаем, в бизнеса има бизнес план, но аз превеждам този бизнес подход във всички отношения. Дори и бизнес подход в отношението с моят мъж, с моите деца. Какво ще правим, как ще се развиваме. Това не изключва чувствата, но е много важно да има развитие за всички към еднакви вектори. И когато аз приема за себе си това като модел за света и започна да позволявам на другите да реагират както искат, да уважавам тяхното мнение, да не ги спасявам на сила, да не се жертвам, да не агресирам и да приемам всяка една промяна, че всичко в един момент ще се промени, тогава настъпва така нареченото екологично общуване. Защото тогава всеки има право да задоволи своите базови потребности, без да проявява претенции към другите.
Цялото интервю може да изгледате тук:
