Любовта е непресъхващият извор на младостта

„Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човешко същество, ако не го обича.“ - Виктор Франкъл

Съществуват различни светове и различни призми, през които виждаме реалността. Аз съм избрала да виждам свят, в който любовта намира начин и обичам да се вглеждам отново и отново в различните ѝ проявления и пътища, по които ни отвежда. Особено пристъпвайки в месеца, който празнува любовта и се намира на границата между зимата и пролетта. Не ми хрумва по-подходящ начин за справяне със студа, от топлината на истинската любов.

Любовта ни кара да разширяваме границите си, да се свързваме с другите, да се чувстваме част от големия вселенски организъм, тя е в основата на състраданието, без което ще се самоунищожим неимоверно бързо, тя стимулира движението и развитието ни, обогатява ни. В днешното време на страх и боледуване е особено важно да се свързваме със силата и светлината на обичта. Болестта е разцепление, фрагментиране, нещо, което руши (тялото, психиката), любовта прави точно обратното – извайва мостове, съшива отделните части в красиво цяло и осмисля болките!

Организмът ни възниква чрез дуализъм /мъжко и женско/ и е изпълнен с дуализми – ляво и дясно, горе и долу, топло и студено,… Онова, което прави човешкото в човека, онова, което е божествената искра, е свързването, връзката, любовта.

Любовта е мостът, по който преминаваме, за да израстваме, за да превръщаме данните в знание, фактите в опит, усета в чувство, контакта във връзка, … Как?

Връзката е движение от себе си към другия и обратно. Любовта е семе, което се нуждае от плодородна почва и подходящи условия, за да поникне. Много хора инвестират усилията си в това да сменят семената, да проклинат климатичните условия, вместо да облагородяват почвата си.

Колкото повече има Аз, толкова по-малко има Ние, колкото повече има Ние, толкова по-малко има Аз. Нужни са и двете, за да е пълноценна връзката. Няма как да се свържа, ако първо не съм Аз – индивидуалност. Няма как да изпитам единение и свързване, ако не изгубя границите си и не се разтворя, поне за миг, в Ние. Общуването винаги е процес на приближаване, разтваряне на границите – за душата това е шанс за обогатяване, за изживяване на единството, а за егото – страх да не изгуби себе си. Душата се идентифицира с безкрая, с цялото, а егото – с границите си, с отделното.

Вглеждайте се в хората, с които се свързвате, и ако чувствате, че те имат желание да ви обичат истински – помогнете им да ви изучат и същевременно вие не спирайте да ги изучавате. Уважавайте езика! За да намерите верните думи, е необходимо да пресявате речта си многократно, докато останат бисерите, които, нанижете ли един след друг, грейват в огърлица.

Една от формите и стълбовете на любовта е доверието. Доверието е в основата на всички добри взаимоотношения. В днешно време смисълът на това понятие се е позагубил – търсим доказателства, доводи, факти, сигурност. В крайна сметка това обезсмисля смисълът на думата доверие, защото то предполага именно липса на гаранция и сигурност, то е просто вяра – вяра, че ще бъда разбран, вяра, че другият е добронамерен и няма да ме нарани, ако се разкрия пред него. Доверието е подарък, инвестиция, която е основана на надежда, но не и на сигурност.

Помислете какво място заема доверието във вашите взаимоотношения и на какво се основава – на вяра и надежда или на постоянна проверка! Ако установите, че сте склонни към мнителност, че не вярвате на хората около вас и постоянно изисквате факти и доказателства, за да се доверите, е добре да се обърнете към себе си и да потърсите причините, които са довели до това – възпитание, преживяно разочарование, ниска самооценка, неувереност...

Помислете доверявате ли се на себе си, защото, както всяко нещо, и доверието започва първо от нас към нас и след това се насочва към другите. Да се доверя на себе си означава да се приемам такъв какъвто съм, да зачитам потребностите си, да показвам чувствата и емоциите си, да се вслушвам в интуицията си, да изразявам позицията си.

Доверието е и форма на отдаване, разширяване на собствените ни граници и сваляне на бариерите и броните, които поставяме, а това е необходимо, защото бронята ни предпазва от стрелите, но и от ласките.

Ако искаме да имаме качествени и удовлетворяващи взаимоотношения, добре е да поставим доверие в основата им.

Друг стълб на любовта и добрите взаимоотношения е инвестицията като начин на мислене. Както в бизнеса и в обучението, така и тук икономията не води до успех, затова не се скъпете да давате.

Проблемът е, че много хора живеят на обърнат принцип – искам да получа и тогава ще дам, но той не води до нищо добро. Помислете колко често си мислим: „Ако се сети да ми донесе цветя, или ако изчисти къщата ще види колко мила и добра мога да бъда!”, или „ Ако ме остави една вечер да си гледам спокойно мача без да ми мрънка, ще я заведа на театър, вечеря, ...!” А колко често си казваме: ”Той/тя се държи тъпо и пренебрежително, че аз да не съм глупак/глупачка да се правя на мил/мила и аз съм човек, и аз имам нужди!” – ето това е началото на края на добрите взаимоотношения. Колкото повече всяка от страните отказва да направи първата крачка, да инвестира и чака другия, толкова повече напрежение и взаимна неприязън се трупат. Много е важно да разберем, че първата крачка е свързана с „давам”, а не с „получавам“ и това важи за всички взаимоотношения – партньорски, приятелски, родители-деца, бизнес, за всички! Ако гордостта или честолюбието ви възпрепятстват щедростта ви да обичате (няма аз пръв/първа да отстъпя, да си наведа главата) знайте, че те често са пречка пред взаимоотношенията и водят до самота!

За изграждането на хармонична и удовлетворяваща връзка е нужно повече от поддръжка (което повечето хора правят), нужна е инвестиция, развитие.

И още един стълб, без който любовта рано или късно ще си тръгне – свободата. Създавайте усещане за избор – ако молбата ви звучи като изискване, формирате две нагласи – към подчинение или бунт. Нито едната, нито другата могат да създадат хармонични и здрави взаимоотношения.

Партньорството би трябвало да се основава на ежедневен избор, а не на зависимост, примирение, или на страх, както е при много хора.

Този принцип може да се илюстрира с една индианска легенда, взета от книга на Хорхе Букай: Младеж и девойка веднъж отишли при великия вожд на своето племе и му казали: „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.“, „Добре“ - отвърнал им вождът, „ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.“ Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал: „Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.“ Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици. „Хайде сега, пуснете ги да летят!“ Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал: „До тук добре, а сега скъсайте въжето.“ Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина.

А мъдрият вожд казал: „Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!“

Част от препятствията пред любовта са многото очаквания, рамки и определени концепции за това, какъв да бъде другият. Ако очакванията не се сбъднат, решаваме, че сме сбъркали човека. Започнахме да гледаме на потенциалните си партньори като на материални придобивки, които трябва да удовлетворяват всичките ни нужди, да имат необходимите екстри и ако нещо не ни хареса, решаваме, че ще търсим „нов модел“… Консуматорското мислене създаде идеята, че всяко наше желание и прищявка могат да бъдат удовлетворени или запълнени, чрез „половинката“ на другия. Партньорът не е желателно да е половинка, целта не е да ви допълва (защото вие сте цели, а нямате дупки по себе си, макар да се чувствате по този начин в някои отношения). Целта е да провокира и подкрепя израстването ви като цялост, като вие се явявате същото за него. Важно е да се радвате един на друг, да обменяте емоции, чувства, опит. Ключът е в обмена, а не в допълването. Мисля, че когото и да погледнете, ако виждате само частта от него, която ви е нужна в момента, и не забелязвате останалото, няма как да се свържете истински и дълбоко – без значение дали виждате само доброто (нарича се „идеализация” и е наивно), или само лошото (нарича се „демонизация” и е наивно).

Истината не е нито черна, нито бяла – тя носи двата полюса в единство и затова е цяла.

Всъщност влюбването е много повече свързване със самия себе си (през погледа на другия), отколкото с друг човек, но това е цяла тема. Любовта започва след като преминем фазата на еуфория и идеализация и започнем истински да откриваме другия човек – осъзнаваме, че не сме еднакви и точно това е интересното и красивото. Това е шансът да навлезем, опознаем и обикнем още един свят. За някои хора това е трудно, защото те искат да останат във фазата на пълния синхрон и единство, в онази начална симбиоза, когато се чувстваме като едно. Тези хора имат завишена потребност от сигурност и влизат в капан, защото се опитват да превърнат естествения поток на движение в застиналост, а това убива връзката. Нормално е да има конфликти и различия в една връзка – това е провокация, шанс да видим друга гледна точка, да се обогатим – това е движението. Нужно е развитие и постоянство, за да съществува връзката, всичко е въпрос на степен – дозата прави отровата. Всеки е отделна вселена и това е прекрасно. Най-важното и основополагащо при взаимоотношенията е мотивацията ни, тя е основата на растежа или на разрушението. От любов ли сте движени, или от страх – това е от значение. Страхът е в основата на негативните и разрушителни чувства като ревност, завист, омраза, злоба, подлост… Любовта е в основата на радостта, щастието, вдъхновението, надеждата, вярата, творчеството, растежа. Двама души са един за друг, докато избират да е така и са мотивирани от любовта си. Ако страхът надделее над любовта, започва борба за власт, която създава разделение, което, от своя страна, захранва обратно страха и това е началото на края. Но края е, всъщност, ново начало. Според мен всичко е любов, някои форми са по-хармонични, други изкривени, трети направо изглеждат обратното на любов, но ако вникнем и възприемем любовта, лежаща в основата на всичко ще видим един различен свят. По-красив, по-смислен!

Свързване. Единение. Бог. Цялост. Светлина. Безкрайност. Тя е всичко, тя е тъканта на живота, на клетките, от които сме изградени. На божественото ѝ присъствие в живота ми дължа всичко постигнато. Тя е онова, което не мога да опиша достатъчно никога, не мога да обясня как работи, но зная, че е в основата на всяко раждане, пробуждане, придвижване, творчество и развитие.

Обичайте и бъдете обичани!

Ирина Кирякова

Мисията на Фондация в обществена полза “Започни Млад” с ЕИК 206624841 е да насърчава и развива предприемаческата среда и талант в България чрез създаване и поддържане на общности за споделяне на опит и знания. Ние предоставяме структурирана образователна и практична информация, която да подобри осведомеността и уменията на предприемачите, така че те да могат да вземат информирани решения и да подсигурят устойчив и целесъобразен растеж. С цел финансова независимост и устойчивост, освен образователните ни общественополезни дейности, ние предлагаме и обучителни услуги и продукти, както и реклама на подбрани партньори, което да допринася за изпълнението на мисията ни. Всички приходи от стопанската дейност на фондацията отиват за развитие на общественополезните и имат за цел тяхното развитие. Повече за фондацията може да видите на нашата “За нас” страница.