.png)
Промяната винаги означава преминаване от едно състояние към друго, различно като резултат. Много често цитирам постулатите на Милтън Ериксон, върху които е изграден и моят метод на преподаване.
Един от тези принципи гласи, че промяната е неизбежна. Дали човек я иска и планира, или пък не, тя все едно ще настъпи. И тъкмо затова е важно да осъзнаем къде се намираме в момента, коя е отправната ни точка и къде бихме искали да се озовем, оценявайки критично и реалистично пътя до там.Това означава да си поставим цели, стратегически да планираме своите крачки по посока на тези цели, да открием ресурси и най-вече да действаме!
В нашия толкова бързо променящ се свят това може би е най-важното качество – да съумееш навреме да се адаптираш, да направляваш живота и бизнеса си в необходимата посока. Тоест приемете процеса на еволюцията за естествен, не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт, сътворявайте реалността си!
Системният подход, който преподавам, обяснява това по разбираем за всеки начин: всяка система има някаква основна цел и всеки елемент в нея притежава своя функция. Когато помагаме на системата да постигне целта си чрез изпълнението на нашите функции, ние получаваме бонуси – пари, здраве, любов. А който нарушава системните принципи, става излишен елемент, съответно изживява кризи и загуби.
Как може да се приложи този подход към семейните отношения?
Книгата ми „Силата на рода“ представя веригата от всички поколения, свързани в енергийна структура – и това пак е система, която функционира според определени правила. Нашите предци, събрали огромно количество знания, мъдрост и способности, може да добавят огромни ресурси и потенциал за развитие.
Но не всеки представител на рода има достъп до тези запаси, пък и не само положителните сценарии се предават по фамилна линия, а и грешките, проблемите, различните отрицателни модели и блокажи. Понякога енергията и силата не достигат, а ограничаващите вярвания не позволяват да се движите напред – и затова познаването на родовата система е важна.
Как можем да започнем промяна в своя живот?
Обикновено промяната започва чрез болката. Не говоря само и непременно за физическо усещане. Когато е налице силен недостиг в конкретна жизнена сфера, тогава се проявява душевен дискомфорт, съответно желание за промяна и растеж.
Всеки от нас има реализиран потенциал – той се измерва чрез постиженията му до момента. Но ние притежаваме и нереализиран потенциал – и можем да го разгърнем, постигайки нашите цели и желания.
Аз вярвам в безкрайните човешки възможности, в силата на духа и мечтата – просто не бива да се отказвате, защото всеки от нас може да подобри живота си и по този начин да повлияе на околните, правейки света по-добро място и за другите.
Истината е, че само когато желанието за промяна е по-силно от страховете ни, тогава идва новото, различното, мечтаното.
И ако още се чудите откъде да започнете, може би ще ви улесни новата ми книга „Дневник на самонаблюдението“ – там има цял набор от инструменти, които ще ви помогнат да се научите да контролирате емоциите и живота си в рамките на 30 дни. Ще свикнете да подхождате по-трезво, реалистично и критично към случващото се с вас и около вас, да си правите редовен разбор, да си давате сметка каква е причинно-следствената връзка между преживяното и бъдещото ви развитие.
С какво най-често се затрудняват хората, които искат промяна в живота си?
Най-често хората не могат да определят какво точно искат. На второ място идва проблемът с увереността – тоест те вече знаят, но не могат да повярват, че могат да го постигнат. И трето – мнозина не са достатъчно дисциплинирани, за да извършват ежедневните малки действия по пътя на промяната.
Ето ви пример: ако човек трудно намира сили да стане сутрин, първо трябва да си даде сметка защо – чака го монотонен ден в офиса и/или среща с все същите неприятни колеги? А може би не иска да види в огледалото безформеното си тяло?
Щом си отговори честно, трябва да събере сили и да направи необходимите крачки към промяната: като начало поне да прегледа обявите за работа и оборудването на фитнеса в квартала.
Независимо дали става дума за материални придобивки, за телесни показатели, за отношения или нещо друго, първо трябва да установим защо правим или не правим определени неща.
Следва да разберем какви навици и способности имаме или трябва да развием. Но не можем да го извършим осъзнато, без да познаваме и да изменяме нашите вярвания, принципи и ценности. Изисква се дълбока вътрешна работа, за да създадем реални и дългосрочни благоприятни промени в нашия живот.
Защо е важно да има промяна?
Още древногръцкият философ Хераклит е казал, че „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“, защото всичко тече и всичко се променя. Но как ние приемаме този факт? Осъзнаваме ли го, или се оставяме на течението?
Съзряването, разширяването, себереализацията и себепознанието са полезните ходове на личността.
Започнете от нагласата: кажете си – всяка промяна води до нещо хубаво. Дори и да не изглежда така на пръв поглед. Спомнете си, че в природата оцелява не най-красивият, най-силният и най-големият, а най-адаптивният.
Човекът добавя преимуществото да осъзнава необходимостта от промяната, която всъщност се равнява на прогрес. Всичко, което виждате около себе си, е резултат от това прогресивно развитие: електричеството, течащата вода, компютрите, колите, самолетите…
Ако хората не търсеха промяна, ако всички се страхуваха от нея и се свиваха в старите си навици, още щяхме да сме в пещерите.
Един друг философ – Епикур, е казал, че „удоволствието е оправдано, ако премахва страданието“. Естествен човешки инстинкт е да се избягва болката и да се търси удоволствието, а това е и най-простичкия механизъм за задвижване на промяната.
Какъв е вашия съвет към нашите зрители и читатели?
Не се страхувайте от промените! Те са неизбежни.
В друга моя книга – „Живот без страхове“, имам цяла глава, посветена на притесненията от новото във всеки смисъл на тази дума, обяснявам и защо е опасен застоят; дала съм упражнения, с които може да се преодолее това състояние.
Постоянно се адаптирайте и се наслаждавайте на процеса на промените. Защото този процес всъщност е вашият живот. И в края му ще съжалявате само за онова, което не сте направили, за възможностите, които сте пропуснали, за мечтите, в които не сте повярвали.
